Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Не е трябвало да се притеснява. Аз имам приятели на този остров, а не врагове. Поне никой от нас двамата не познава някой, който да ме мрази.

— Какво се случи? Ти къде отиде?

Тъкър му разказа.

Когато той пристигнал в Монтего Бей, Пиърсол му бил оставил съобщение на гишето за пристигащи. Сам трябвало да се обади на антрополога в Карик Фойл след като се настани. Той постъпил точно така, но един прислужник от Карик Фойл му казал, че Пиърсол ще се върне чак късно вечерта.

Тогава Тъкър се обадил на стария си приятел Ханли и двамата се напили, както имали обичай да правят винаги, когато се срещали.

На сутринта, докато Ханли още спял, Сам излязъл от хотела да си купи пури.

— Хотелът не е от онези места, в които обслужването по стаите го бива, човече.

— И аз така предположих — каза Алекс.

— Когато излязох на улицата, нашите приятелчета тук… — Тъкър посочи към предната седалка, — ме чакаха в едно комби…

— Някой следеше господин Тъкър — прекъсна го негърът до прозореца. — Доктор Пиърсол беше разбрал за това. Той ни изпрати в Мо'Бей да наглеждаме приятеля му. Господин Тъкър става рано.

Сам се ухили.

— Нали ме познаваш. Даже като съм фиркан, не мога да спя до късно.

— Знам — каза Алекс, като си припомни много хотелски стаи и лагери на геоложки експедиции, където Тъкър се беше разхождал на зазоряване.

— Получи се известно разминаване — продължи Сам. — Тези момчета казаха, че Пиърсол ме чака. Аз си помислих: «По дяволите, момчетата са си загубили цялата нощ да ме чакат пред хотела. Направо ще тръгна с тях. Старият Робърт ще поспи поне още един час… Ще му се обадя от къщата на Пиърсол». Обаче, дяволите да го вземат, ние не отидохме в Карик Фойл, а тръгнахме към един бамбуков лагер под Марта Брей. Трябваха ни почти два проклети часа, за да стигнем до това забравено от бога място.

Когато пристигнали в бамбуковия лагер, Уолтър Пиърсол сърдечно поздравил Сам. Но след няколко минути Тъкър разбрал, че с този човек се е случило нещо. Той не бил същият, както преди година. В държанието му имало някаква приповдигнатост и настойчивост, които преди дванадесет месеца липсвали.

Уолтър Пиърсол бил обсебен от ямайците. Кроткият антрополог се бил превърнал в страстен участник в битките, водени между социалните и политическите клики в Ямайка. Той внезапно бил станал ревностен защитник на правата на жителите на острова и враг на външните нашественици.

— Виждал съм подобни неща да се случват десетки пъти, Алекзандър — каза Сам. — От Тасмания до Карибските острови това е нещо като островна треска. Струва ми се, че причината е собствеността… едноличността. Хората емигрират заради данъците, климата или по някаква си друга причина и се превръщат в самозвани пазители на светините си… нещо като новопосветени католици, които казват на Папата, че греши…

В своята нова островна религия Пиърсол започнал да чува гласове, които му нашепвали за заговор от невероятен мащаб под носа му в областта Трелоуни. Отначало той не им обръщал внимание. Те се отнасяли за хора, които човек можело и да не приема, но чиято важност не се поставяла под съмнение — хора на извънредно високи постове.

Пиърсол разбирал, че синдромът на заговора е постоянно неудобство, съпътстващо младите, развиващи се държави. Правителството в Ямайка се крепяло на притока на чуждестранен капитал, който търсел данъчния рай; на парламента, който предлагал повече програми за реформи, отколкото изобщо можел да контролира, и на малката и заможна островна аристокрация, която се опитвала да се защитава. Даването и вземането на подкупи било масово явление.

Пиърсол решил веднъж завинаги да прекрати носещите се слухове. Преди четири месеца той отишъл до Министерството на земите и подал официална молба за закупуване чрез сдружение на двадесет квадратни мили земя 7 7 1 миля = 1600 м. — Б.пр. близо до северната граница на Кок Пит. Това всъщност била безобидна постъпка. Такава покупка би се проточила с години по съдилищата и би предизвикала промени в историческите договори на острова. Целта на Пиърсол била само да докаже, че Кингстън е готов да приеме молбата му и че собствеността върху земята не се контролира от външни лица.

— От този ден, Алекзандър, животът на Пиърсол се превърнал в ад — Сам Тъкър запали тънка местна пура, ароматният дим излетя през отворения прозорец в околната тъмнина. — Полицията го тормозела, десетки пъти го викали в областните съдилища за глупости, лекциите му в Университета и Института били отменени. Подслушвали телефона му, а правителствените адвокати цитирали разговорите… Накрая го погубили слуховете, които се опитал да унищожи.