Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Онези малки смъртоносни инструменти не се дават на хора, на които е казано просто да си отварят очите.

— В началото аз си помислих същото. Но, знаете ли? И двамата грешим, Алисън. Сега скенерите се… използват много често. Те не са нищо изключително. Особено ако човек работи в чужбина. Това не говори за излишък на доверие, нали?

Келнерът донесе поръчката. Той си тананикаше и се движеше в ритъма на собствената си музика. Алисън продължи да гледа Маколиф втренчено. Той не беше сигурен, но му се стори, че тя започна да му вярва. Когато келнерът се отдалечи, тя се наведе към Алекс и заговори бързо:

— И какво ще правите оттук нататък? Вие открихте тези ужасни… неща. Какво ще правите с тях?

— Нищо, ще ги занеса в министерството утре сутринта. Това е всичко.

— Искате да кажете, че няма да ги махнете, нито пък ще ги стъпчете или пък…? Просто ще ги оставите на мястото им?

Перспективата да живее с микрофон в куфара не се харесваше на Алекс. Но указанията на Холкрофт бяха пределно ясни: ако намериш подслушвателно устройство, не го пипай и го използвай . То може да окаже неоценима помощ. Преди отстраняването на такова устройство, Маколиф трябваше да уведоми центъра и да чака инструкции. Щеше да ги получи недалеч от парка «Виктория», в един рибен магазин, наречен «Талън».

— Те ми плащат… плащат ни. Това, че искат да са наясно с всичко, е съвсем естествено. Какво значение има, че ни следят? Аз нямам какво да крия.

— Няма и да имате — каза кротко момичето и съвсем умишлено си дръпна ръката от неговата.

Маколиф изведнъж разбра колко смехотворно е цялото му обяснение. Едновременно смешно и величаво, глупаво и сериозно.

— Да се обадя ли тогава на някого още сега? — попита той.

На лицето на Алисън бавно, много бавно, се изписа красивата й усмивка:

— Недейте. Не бях справедлива с вас. Наистина ви вярвам. Вие или сте начинаещ любител или сте много вътре в тези неща. Едва ли е второто, като се има предвид как се бяхте изнервили горе. — Тя сложи ръката си върху неговата. С другата си ръка той повдигна чашата си и я допи.

— Може ли да попитам защо вие не бяхте? Защо не бяхте се изнервили?

— Да, време е да ви кажа. Дължа ви това обяснение. Алекс, аз никога няма да се върна в Англия. Или поне много години, ако изобщо това някога стане. Просто не мога. Няколко години работих за Интерпол. Имам доста опит с тези гадни малки микрофончета. Така им викахме, «гадни микрофончета».

Остра болка прободе стомаха на Маколиф. Този път той изпита страх, дори нещо повече от страх. Холкрофт каза, че британското разузнаване не вярва, че тя ще се завърне в Англия. Джулиан Уорфийлд му внушаваше, че тя може да му е от полза по някакви непонятни причини, които нямаха нищо общо с възможния й принос за експедицията.

Той не беше сигурен как или защо — но Алисън беше маша в нечии ръце.

Точно по начина, по който и него го използваха като маша.

— Как се случи това ? — попита той с необходимото учудване.

Алисън се спря на основните моменти от сътрудничеството си с Интерпол. Бракът й се провалил още преди първата година. Накратко, Алисън Бут стигнала до извода, че съпругът й се хванал и оженил за нея по-скоро заради постоянните й професионални пътувания, отколкото заради нещо друго, струваше ми се, че беше получил заповед, да ме вземе, да ме използва, да ме погълне…

Напрежението настъпило скоро след сватбата. Бут по необясними причини се интересувал от проучванията й. И изведнъж, сякаш от небето, започнали да се сипят предложения за експедиции от малко известни, но предлагащи добро заплащане фирми, за изключително екзотични пътувания, сред тях, разбира се, бяха Бейрут, Корсика, Южна Испания. Той ме придружаваше всеки път. За цели дни и седмици…

Първият конфликт с Дейвид Бут възникнал в Корсика. Целта на експедицията била да се проучи крайбрежната ивица в района на Капо Сенетоза. Дейвид пристигнал в средата на периода за редовните си две-три седмици престой. През това време той провел редица странни телефонни разговори и непланирани срещи, които почти го изкарали от кожата. Някои от посетителите идвали в Аячо с малки, бързи самолети, други с траулери или малки плавателни съдове. Дейвид започнал да изчезва за часове, после за цели дни наред. Работата на Алисън й позволявала да се връща в крайбрежния хотел на експедицията всяка вечер. Затова съпругът й не могъл да скрие нито постъпките си, нито факта, че присъствието му в Корсика не се дължало на любовта му към нея.