Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Харесва ми така.

— Как?

— Като ме наричате «скъпи».

— Моля ви. Нека си останем колеги.

— Господи! Така ли? Колеги ли?

— Аз съм геолог. А вие какъв сте?

Маколиф се направи, че не я чу.

— Вие казахте, че съм бил превъзбуден горе. Да, така беше. Но сега се питам, защо вие не бяхте. Докато аз се суетях, вие направихте всичко като по учебник.

— Да, така беше. Вие наистина се суетяхте. Алекс… каза ли ви някой да ме наемете?

— Не, но ме предупредиха да премисля няколко пъти, преди да ви взема.

— Можех и да ви измамя. Ужасно ми се искаше да получа работата. Бях готова да легна с вас, за да я получа. Благодаря ви, че не го поискахте.

— Никой не ми е оказвал никакво влияние. Просто ме предупредиха. И то заради страничното занимание на бившия ви съпруг, от което очевидно, от време на време, идват повечето му пари. Казвам «пари», защото според мен това едва ли може да се нарече доход.

— От него идват всичките му пари и той не ги обявява като доход. Но аз не смятам, че Геофизичният факултет на Лондонския университет може да разполага с такава информация. Още по-малко Кралското общество.

— Грешите. Голяма част от средствата за тази експедиция представляват субсидия от държавата, която преминава през обществото и университета. Когато държавата харчи средства, тя се интересува от кадрите и техните заплати. — Маколиф беше приятно учуден от себе си. Той отговаряше според указанията на Холкрофт — с моментални и логични отговори. Казвай само част от истината, истината трябва да бъде проста… Точно това бяха думите на Холкрофт.

— Да кажем, че съм съгласна с това двусмислено и съвсем като за американци обяснение — каза Алисън и си взе от цигарите му. — Надявам се, че ще ми обясните какво стана горе.

Алекс си помисли, че е дошъл моментът да й отклони вниманието така, както го беше научил Холкрофт. Обяснението не е нужно да бъде многословно. То трябва да е логично и естествено и да не се променя. Той запали цигарата й и заговори колкото се може по-непринудено.

— В Кингстън се играят много политически игри. Повечето от тях са детска работа, но някои са наистина сериозни. Тази експедиция също си имаше своите противници. Някои не са доволни от страната, която я организира, други са просто ревниви, това е… Видяхте какво стана на митницата… Има хора, които искат да ни дискредитират. Дадоха ми този скенер, за да го използвам, в случай че се случи нещо извън нормалния ред на нещата. Това нещо наистина се случи. — Алекс допи остатъка от питието си и погледна каква е реакцията на Алисън. Той се постара да бъде максимално искрен.

— Имате предвид чантите ни, така ли? — каза Алисън.

— Да. Това за бележката не отговаря на истината, а служителят на рецепцията каза, че багажът ни пристигнал малко преди нас. Но ние кацнахме на летище Палисадос два часа преди това, значи, някой го е взел още тогава.

— Разбирам. И вие смятате, че една геологическа експедиция ще подтикне хората към такива крайности. Звучи ми доста невероятно, Алекс.

— На вас може и да ви звучи, но е така. За какво се организират експедициите? Каква е обикновено целта им? Нали някой, някои хора, очакват от тях някакви видими материални резултати?

— Да, но не и от експедиция като нашата. Тя обхваща много голям район. Тя е явно, очевидно , с научна цел. Ако не е така… — Алисън млъкна и погледът й срещна очите на Маколиф. — Господи, би било невероятно, ако не е така.

— Може да има и такива, които наистина вярват в целите на експедицията. Как мислите, какво ще направят ако вярват? — Алекс вдигна два пръста към келнера, за да повтори поръчката.

Устните на Алисън Бут се разтвориха от почуда.

— Милиони, милиони и милиони — каза тя тихо. — Господи, те ще изкупят всичко, което се изпречи пред погледа им.

— Само ако са убедени, че са прави.

Алисън го накара да я погледне. В началото той избягна погледа й и обърна очи към келнера, който се мотаеше и не идваше. Но тя сложи ръка върху неговата и го накара да й обърне внимание.

— Те са прави, нали, Алекс?

— Нямам доказателства за това. Аз съм сключил договор с Лондонския университет, който има одобрението на обществото и съответното министерство в Ямайка. Какво ще правят с резултатите си е тяхна работа. — Беше безсмислено просто да отрича. В крайна сметка той е професионален изследовател, а не пророк.

— Не ви вярвам. Някой е подготвил отговорите ви.

— Никой не ги е подготвял. Просто ме предупредиха да си отварям очите, това е.