Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Но сега, пред него тънката късичка скала потрепваше и блестеше с всички сили. Миниатюрните сензори реагираха на чуждото присъствие.

Някъде в непосредствена близост до него се намираше чужд обект, чиято функция беше да предава всичко, изречено в тази стая.

Той тръгна към Алисън и тя внимателно се приближи към него. Направи й знак с ръце и си помисли, че жестовете му приличат на движенията на смахнат участник в шарада 4 4 Шарада — игра на думи. — Б.ред. . Алекс посочи първо скенера и после устните си. Когато тя заговори, той се почувства като пълен нещастник.

— Ти ми обеща да пийнем в онази прекрасна градина долу. Всичко останало ще трябва да почака…, любов моя — тя произнесе тези думи тихо и просто. Беше съвсем естествена!

— Правилно — отговори той, убеден, че от него не става добър актьор. — Само да се измия.

Бързо влезе в банята и пусна водата в мивката. Плътно притвори вратата, докато шумът от течащата вода стана различим, но не натрапчив. Върна се на мястото, където стоеше преди и продължи проверката със скенера. Намаляваше полукръговете в зависимост от показанията на скалата, като се опитваше да локализира обекта според указанията на Холкрофт.

Единственото, което не го изненада, беше фактът, че червената скала на скенера се включи точно над куфара му, до стената върху шкафчето за багаж.

Червената светлина показваше, че обектът е в радиус от тридесетина сантиметра от уреда.

Алекс подаде скенера на Алисън и отвори куфара внимателно. Отдели дрехите си, като разпредели ризите, чорапите и бельото и ги хвърли върху леглото. Когато куфарът се поизпразни, той дръпна еластичната подплата и прокара пръсти по кожената стена.

Маколиф знаеше какво да търси. Холкрофт беше му показал десетки микрофончета от различен вид и размер.

Накрая го намери.

Микрофонът беше прикрепен към външната подплата — малка подутина с размерите на облечено в кожа копче.

Както го беше инструктирал Холкрофт, Маколиф не го махна, а продължи да оглежда куфара за втори, резервен микрофон.

И го намери. Този път от другата страна на куфара.

Алекс взе скенера от Алисън, отдалечи се и бързо «преслуша» останалата част на стаята, Холкрофт му беше казал, че едва ли ще има трети микрофон. Той се оказа прав — скалата не помръдваше. Маколиф знаеше, че ако подслушвателното устройство е инсталирано върху подвижен предмет, то е единствено.

Стаята беше «чиста» или «стерилна», както казваше Холкрофт.

Маколиф отиде в банята. Там също нямаше микрофони. Спря водата и викна на Алисън:

— Разопакова ли си багажа? — защо, по дяволите, каза тези думи? Да го вземат мътните това…

— Аз съм вряла и кипяла в геоложките експедиции — отговори тя непринудено. — Дрехите ми са отдавна като сдъвкани — ще почакат. Пък и искам да видя тази забележителна градина. Побързай.

Алекс отвори вратата и видя Алисън да затваря балконската врата и да спуска пердетата на френските прозорци. Тя действаше правилно, помисли си той. Холкрофт често му беше повтарял: След като намериш подслушвателно устройство, провери дали могат да те наблюдават отвън.

Маколиф излезе от банята и я видя как го гледа. Не, помисли си той, тя не го гледаше, тя се беше вторачила в него.

— Добре — каза тя. — Готов си. Е, оставил си половината брада, но ставаш за пред хора. Да вървим… скъпи .

Навън, в коридора, Алисън го хвана за ръката и двамата се насочиха към асансьора. Той се опита да я заговори на няколко пъти, но при всеки опит тя го прекъсваше.

— Почакай, докато слезем долу — повтаряше тя тихо.

В градината именно Алисън беше тази, която поиска да се преместят от масата, където бяха седнали. Те заеха друга — от противоположната страна на откритото заведение. Маколиф забеляза, че около нея нямаше палми или други растения. В бара имаше не повече от десетина двойки и никакви самотни мъже или жени. Маколиф видя как Алисън оглежда внимателно всяка двойка.

Донесоха питиетата. Когато келнерът се отдалечи, Алисън проговори:

— Мисля, че е крайно време да си поговорим… за неща, за които не сме си говорили.

Алекс й предложи цигара. Тя не си взе и той запали своята. Така печелеше няколко секунди преди да й отговори. И двамата разбраха това.

— Съжалявам, че станахте свидетелка на тази процедура в стаята ми. Не бих искал да й придавате прекалено голямо значение.

— Би било глупаво да го правя, макар че вие, скъпи , бяхте изпаднали почти в истерия.