Ли Чайлд - Едно на милион

Но има и неща, които просто си длъжен да направиш.

Ричър сграбчи китарата на Бартън от стойката ѝ, стисна я здраво за грифа и замахна надолу към гръкляна на албанеца. Сякаш замахваше с кирка, за да изкопае дупка в спечената от сушата земя. Същият замах, същата цел, същата мощ, насочена надолу.

Албанецът не помръдна след удара. Ричър върна китарата на стойката.

— Извинявам се — каза той. — Надявам се да не съм я повредил.

— Няма проблем — отвърна Бартън. — Това е „Фендер“. Пет кила дърво. Купих я от една заложна къща в Мемфис за трийсет и четири долара. Сигурен съм, че е видяла и по-лоши неща.

Часовникът в главата на Ричър показваше четири и десет сутринта. Мъжът на пода още дишаше. Но плитко, отчаяно, като издаваше неестествен звук, вдишване, издишване, вдишване, издишване, с максимална бързина. Без резултат. Вероятно заради щифта за колана на китарата, който стърчеше на сантиметър и половина, два от корпуса ѝ. Явно бе засегнал жизненоважен орган. Ларинкс, фаринкс или друг орган, съставен от хрущяли и наричан със сложни латински думи. Албанецът бе подбелил очи. Пръстите му драскаха леко по пода, сякаш се опитваше да се хване за нещо. Ричър коленичи и пребърка джобовете му, извади пистолета, телефона, портфейла и ключовете му за колата. Оръжието бе глок, доста износен, но добре поддържан. Телефонът бе плоско парче черна пластмаса със стъклен дисплей. По нищо не се отличаваше от милиони други апарати. Портфейлът бе от черна кожа, загубил първоначалната си форма и заприличал на картоф в резултат на дълга употреба. Беше натъпкан със стотачки, кредитни карти, шофьорска книжка, издадена тук, в града. Името под снимката бе на Гезим Ходжа, четирийсет и седем годишен. Ако се съдеше по емблемата върху ключовете, колата бе крайслер.

— Какво ще правим с него? — попита Хоган.

— Не можем да го оставим да си тръгне — отвърна Аби.

— Но не можем и да го оставим тук.

— Нуждае се от медицинска помощ — обади се Бартън.

— Не — възрази Ричър. — Изгуби това право в мига, в който почука на вратата.

— Това е жестоко, човече.

— А той щеше ли да отведе мен в болница? Или теб? Погледни нещата от този ъгъл. Освен това не можем да го закараме в болница. Там задават прекалено много въпроси.

— Можем да отговорим на всички въпроси. Ние бяхме в правото си. Той влезе със сила. Незаконно проникване в частна собственост.

— Опитай се да обясниш това на ченге, което получава хилядарка седмично под масата. Не е ясно как ще се развият нещата. Следствието може да се проточи с години. А ние нямаме време.

— Но той може да умре!

— Говориш, сякаш това е нещо лошо.

— Не е ли?

— Без колебание бих разменил живота му за този на дъщерята на Шевик. Щом искаш от мен да преценя кой е по-ценен. Във всеки случай, още не е мъртъв. Може да не е в най-добра форма, но е жив.

— И какво ще правим с него?

— Ще го скрием някъде. Временно. Където никой да не го открие. А и той да не ни създава проблеми. Докато не разберем със сигурност.

— Какво да разберем?

— Каква ще бъде по-нататъшната му съдба.

Настъпи тишина.

— Къде ще го скрием? — попита Бартън.

— В багажника на колата му — отвърна Ричър. — Там ще бъде на сигурно място. Може да не е много удобно, но схванатият врат е най-малкият му проблем в момента.

— Може да се измъкне — отбеляза Хоган. — Производителите монтират в багажника пластмасова дръжка, която свети в тъмното. Един вид мярка за безопасност. Тя отваря багажника отвътре.

— Не и в колите на гангстерите — възрази Ричър. — Убеден съм, че са я демонтирали.

Той хвана албанеца за ръцете, а Хоган го вдигна за краката. Заедно го понесоха по коридора. Аби избърза напред и отвори външната врата. Подаде глава навън в мрака и се огледа във всички посоки. Даде им сигнал, че е чисто, и Ричър и Хоган помъкнаха албанеца по тротоара. Колата, паркирана до бордюра, се оказа черен седан с нисък покрив и високи врати, в резултат на което прозорците изглеждаха доста малки. Напомняха на Ричър илюминатори на бронетранспортьор. Аби пъхна ръка в джоба на Ричър и извади ключовете от колата. Натисна един бутон, чу се пиукане и капакът на багажника се отвори. Ричър напъха албанеца вътре, като първо намести раменете му, а после сгъна и краката му. Огледа багажника отвътре. Не се виждаше никаква дръжка. Явно я бяха демонтирали.

Хоган отстъпи крачка встрани. Ричър огледа албанеца. Гезим Ходжа. Четирийсет и седем годишен. Бивш полицай от Тирана. Ричър затвори капака и отиде при останалите. Бивш следовател от Военната полиция на Съединените щати.