Ли Чайлд - Едно на милион

Сякаш го бе връхлетял влак.

Албанецът обаче се съвзе. Сравнително бързо. Примигна два пъти, олюля се и се изправи. Като в евтин филм на ужасите. Чудовището получава артилерийски снаряд в гърдите, но приглажда невъзмутимо опърлената си козина с окървавената си лапа и поглежда безстрастно напред.

Ричър заслиза по стълбите. Коридорът долу бе тесен. Бартън и Хоган отстъпваха назад. През отворената врата. Албанецът стоеше неподвижно. Висок, горд, непоклатим като скала. Очевидно вбесен от случилото се току-що. Носът му кървеше. Трудно можеше да се прецени дали е счупен. Но албанецът далеч не бе мекушав. Бе имал труден живот. Все пак бе работил като полицай в Тирана.

Той пристъпи крачка напред.

Ричър бе готов да го посрещне. И двамата знаеха. Рано или късно се налага да се сбиеш. Албанецът финтира с лявата ръка и нанесе рязък нисък удар с дясната, насочен към центъра на масата на Ричър. Това бе най-краткият път към целта, но Ричър видя удара, извърна се и го пое с рамото си. Заболя го, но не толкова, колкото щеше да го заболи, ако ударът бе попаднал в целта. Извъртането бе проява на чист рефлекс, нищо повече, паническа реакция на вегетативната нервна система, на внезапен рязък прилив на адреналин и максимален въртящ момент, приложен възможно най-бързо. А въпросният въртящ момент бе много голям, тъй като за частица от секундата освободи огромна енергия, досущ като масивна пружина, свита силно, отпусната изведнъж и отскочила в противоположната посока с невъобразима бързина и сила, този път обаче контролирана и насочена. Лакътят описа траектория като управляема ракета, завъртя се странично, което допълнително увеличи ускорението, и се стовари силно върху главата на албанеца малко над ухото му. Бе колосален удар, нанесен сякаш с бейзболна бухалка или арматурно желязо. Той би счупил черепа на повечето хора. Би убил повечето хора. Но албанецът само политна назад, удари се в рамката на вратата и падна на колене.

И веднага се изправи. Надигна се на масивните си крака и разпери широко ръце, сякаш за да потърси допълнителна опора или да запази равновесие. Приличаше на човек, който плува в гъста лепкава течност. Ричър пристъпи напред и го удари отново със същия лакът, но в другата посока, с форхенд, а не с бекхенд, над лявото око, кост срещу кост. Албанецът завъртя очи и падна назад, но отново бързо се съвзе, премигна и понечи да се изправи. Този път нищо не го спря. Замахна с намерението да стовари дясно кроше върху лявата половина на лицето на Ричър, но не попадна в целта, защото Ричър също не спря и ударът профуча покрай рамото му. Ричър се завъртя, изнесе напред и насочи надолу левия си лакът. Удари албанеца в лицето, под окото, встрани от носа, където се намират корените на предните зъби. Както и да се нарича тази част от лицето в атласите по анатомия.

Албанецът се олюля назад, сграбчи рамката на вратата, завъртя се, сякаш се препъна в нещо, и полетя безпомощно назад. Удари се в огромния усилвател и се просна по гръб на пода.

После плъзна ръка под сакото.

Ричър спря.

Не го прави, помисли си той. Щеше да последва реакция. Щяха да последват усложнения. Не ме интересува какви уговорки си въобразяваш, че имаш с полицията. Законът действа бавно, много бавно, както добре знаеше Мария Шевик. А тя не разполагаше с никакво време.

— Не го прави — каза на глас Ричър.

Албанецът не му обърна внимание.

Огромната му ръка се плъзна под сакото, дланта се отвори, изпъна и пръстите затърсиха дръжката на пистолета. Вероятно глок като на другия албанец. Оръжие, с което се борави лесно. Насочваш и стреляш. А може би не. Ричър отчете ключовите фактори като време, пространство, относително разстояние. Ръката на албанеца се намираше на сантиметри от целта, но все още трябваше да обхване дръжката, да извади пистолета и да се прицели, докато лежи по гръб на пода, вероятно замаян от силните удари в главата. С други думи, беше бавен, но въпреки това по-бърз от Ричър предвид обстоятелствата, тъй като ръката му вече се намираше високо под сакото, докато двете ръце на Ричър бяха отпуснати под кръста, а китките му бяха извити, насочени надолу в жест, който би трябвало да означава: спокойно, не го прави .

Далече от джобовете на якето.

Не че Ричър искаше да използва пистолет. Не че Ричър имаше нужда да използва пистолет.

Видя по-добър вариант. Свързан с импровизация. Не беше идеалният, но щеше да свърши работа. Несъмнено. Щеше да му отнеме малко време и да му позволи да реагира с нужната скорост и ефективност. Това бе добрата новина. От друга страна обаче, бе грубо нарушение на добрия тон. Професионална обида. И лична обида несъмнено. Така реагираха някои в западните щати, ако някой се отнесеше с неуважение към шапките им. Има неща, които просто не бива да пипаш.