Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Изведнъж Роуз осъзнава, че се страхува да повярва, че Кристин е жива. За кой ли път се хваща за сламка и строи и въздушни замъци, който скоро щяха да се разбият на парчета. През нощта, когато Роза се събуди и започна да се подготвя за пътуването, тя решила да облече дрехите, с които Кристин я бе виждала: тъмносини дънки, зелен плетен пуловер и ботуши с кожени ивици, които Кристин бе нарекла „мечки“. И оправдавайки себе си, тя каза: "В крайна сметка трябваше да облека нещо". Но всъщност Роза избра това облекло, защото надеждата отново я завладя и тя вече си представяше как днес най-накрая ще се затича към Кристин, да я прегърне и да я задуши в прегръдките си…

— Стийн, искам да се прибера. Мисля, че е време да си тръгваме.

— Какво?

— Отвори колата. Тя не е там.

— Още не са се върнали…

— Не можем да липсваме дълго. Искам да видя Густав.

— Роза, ще останем тук.

— Отвори колата! Чуваш ли ме? Отвори колата.

Тя дърпа дръжката на вратата, но Стийн не посяга към джоба си за ключовете. Бе видял нещо там, зад нея. Роза се обръща и гледа в същата посока.

Две фигури се движат към тях, заобикаляйки гората. Те минават през полето, насочвайки се към магистралата с полицейски коли. Калта от обработваемата земя се залепва за обувките им и те трябва да вдигат краката си високо. Една от тях е жената от полицията, Тулин. В другата фигура, отначало разпознава момче на около дванадесет или тринадесет години. Тулин го държи за ръка. Той е с къса прическа, но косата му е разрошена. Дрехите му висят като на бостанско плашило, очите му гледат надолу, защото му е трудно да върви през калта. Но когато момчето вдига глава и оглежда колите с търсещ поглед, където Роза стои до Стийн, тя веднага разбира всичко. Стомахът й се свива от болка. Роза поглежда Стийн, за да се увери, че и той вижда същата картина и забелязва, че по лицето му, изкривени от гримаса на риданието, текат сълзи. Роза полита. Тя минава покрай колите и тича в полето. Когато Кристин пуска ръката на Тулин и се втурва към нея, Роза осъзнава, че всичко това е действителност.

Вкусът на цигарата му е някак необичаен, но Хес не бърза да впусне във водите на международната атмосфера, въпреки че всъщност му е много приятна. Той стои пред входа на терминал номер три на летището пред обилния дъжд и чака Тулин да се появи.

Вчерашните преживявания все още не го напускат и ако дори и за секунда забрави за тях, моментално случилото се му се припомня от заглавията на Аршин, в интернет вестници на екрана на мобилния му или на таблета. Събирането на семейство Хартунг с дъщеря им изтласка историята на Симон Генц от медийното пространство и се превърна в една от основните новини за деня. Съдейки по заглавията, на второ място са само съобщенията за възможно подновяване на военните действия в Близкия изток. Дори Хес трудно можа да сдържи сълзите си, когато родителите прегърнаха момичето си под силния вятър насред голото поле. Вечерта, прибирайки се в парка Один, той се срина на леглото и спа десет часа за първи път от години.

На сутринта Марк се събуди с отдавна забравено чувство за блаженство и отиде с Тулин и дъщеря й, която имаше удължена есенна ваканция, в интерната при Магнус Киер. Бившият осиновител на Магнус, Ханс Хенрик Ходж бе открит и арестуван от пътната полиция през уикенда на крайпътен паркинг някъде в Ютланд. Но не поради тази причина Хес щеше да посети момчето. Ле и Магнус бързо се сприятелиха въз основа на общия интерес към League of Legends. Докато те играеха, ръководителят на отдела информира Хес и Тулин, че момчето най-накрая е било взето от добро приемно семейство от Gilleleje. Вече десет години осиновеният им син живее с тях, малко по-малък от Магнус, който много тъгува за брат или сестра. Магнус вече се е запознал с бъдещите си родители и сякаш се харесват. Истината е, че момчето бе казало, че ако може да избира, би се обадил на „на полицая, с очите“. Това, разбира се, не променя нещата и когато Тулин и Ле отидоха да се разходят, Хес и Магнус прекараха един час в игра и в резултат на това превзеха една кула и унищожиха няколко миньони и един шампион. Хес даде на Магнус лист хартия с неговия телефонен номер и се сбогува. След което отново говори с началника на отдела, за да се увери, че момчето ще бъде наистина добре в новото семейство, след което си взе отпуск.

Обядваха рибно ястие в „Експерименти“, след което Ле побърза да се върне в „Светлинния лабиринт“ в секцията „Всичко за светлината“. Тулин и Хес останаха в кафенето, където освен тях, имаше много родители с непрекъснато крещящи деца. И двамата знаеха, че Хес ще лети за Букурещ в късния следобед, но атмосферата на доверие и естественост, която се беше създала между тях през последните дни, се изпари някъде и те просто седяха и си разменяха глупави фрази. В един момент Хес, загледан в дълбоките й очи, се канеше да каже нещо, но след това Ле изтича нагоре и ги завлече в „Пещерата на лъва“, където може да измерите силата на гласа си, като слагате главата си в нещо като кутия и викате с цяло гърло. И, след това Тулин и дъщеря й решиха да си тръгнат. На раздяла Ная каза, че ще се отбие до летището, за да се сбогува, което силно насърчи Хес. Веднага побърза да се върне в парка Один, където трябваше да се срещне с управителя на къщата и брокера.