Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Ето защо сега Ниландер се чувстваше напълно потънал в лайна. Но въпреки това пристигна тук като част от ескорта от трите коли, потеглили рано тази сутрин от управлението. Ситуацията щеше да се реши много скоро. И все още не знаеше дали ще му нанесе смъртен удар. Ако Кристин Хартунг не е в къщата, щетите върху репутацията му ще са незначителни, и ще бъде напълно възможно да си затворят очите. И самият случай, очевидно, ще остане загадка и благодарение на това няма да му е трудно да се оправи с журналистите. Но ако Кристин Хартунг е в къщата, тогава адът ще се отвори. Освен ако има късмета да прехвърли вината върху някой друг. И резервния му аргумент: заблудил се е разбира се заради факта че някой е направил фаталната грешка да назначи такъв психопат като Генц на такава значима позиция.

Германските специални части са обградили къщата и в момента се приближават към нея по двойки, но изведнъж спират. Вратата на къщата се отваря и едно малко слабо същество се втурва в двора с пълна скорост. Ниландер наблюдава слабата фигура, която тича по тревата, мокра от росата. Стигайки до средата му, тя спира и ги гледа изумено.

Всичко наоколо, като че ли замръзва. Да, доста се е променила. Пораснала е и очите й са тревожни и тъжни. Въпреки това, Ниландер бе гледал снимката й стотици пъти — и веднага я разпозна.

Операцията отнема твърде много време и Роза започва да мисли, че това е лош знак. Те стоят до магистралата и къщата не се вижда от там, но им беше казано, че се намира само на петстотин метра оттук, от другата страна на нивата и гората от високи дървета и храсти. Слънцето грее, но студеният вятър ги пронизва до кости, въпреки че са на завет зад две големи коли на полицейски спецчасти.

Когато снощи със Стийн бяха уведомени, че полицията ще провери следа в Германия, настояха да отидат с тях. Предполага се, че сестрата на престъпника живее в селска къща близо до границата с Полша. Според някои сведения той е бил на път за там, когато е загинал на горския път недалеч от „Кестеновото имение“. Вероятно сестрата е била съучастник на злодея и може би знае нещо за Кристин. Това беше последната им надежда и категорично поискаха да им бъде позволено да се присъединят към полицията. Освен това самият престъпник вече не можеше да каже нищо.

Това бе първият въпрос, който зададе Роза когато се събуди в клиниката след операцията. Осъзнавайки, че е в истинска болница, а не в кошмарното бяло мазе, тя погледна насълзените очи на Стийн и попита дали виновникът е казал нещо. Съпругът поклати глава и тя осъзна, че в момента това не е толкова важно. Той, както и Густав, изпитаха голямо облекчение, че Роза е жива. И как можеха да останат безразлични, когато тя беше така измъчвана и обезобразена? Хирургическите скоби върху отворената рана на лявата ръка спасиха живота й, като предотвратиха сериозна загуба на кръв. Но отсечената лява ръка беше обгоряла от пламъците. Лекарят каза, че болката скоро ще отмине. И в бъдеще тя ще има протеза по поръчка, с която ще свикне.

Колкото и да е странно, инцидентът почти не се отрази върху психиката на Роза. Тя не започна да прави трагедии заради липсата на ръката си и дори осъзна, че тази загуба е незначителна. Тя беше готова да даде всичко: дясната си ръка, закърпена от лекарите и двата крака, и дори живота си, ако в замяна може да върне времето назад и да спаси Кристин. Докато лежеше в болнично легло я завладя чувство за вина и преглъщайки сълзите си, се укоряваше за греха, който бе извършила толкова отдавна, като малко момиче. Да, всичко беше по нейна вина. И въпреки че Роза се опита да се поправи през останалата част от живота си, в зряла възраст, това не помогна. Напротив, стореното от нея се отрази на съдбата на Кристин. Момичето не беше сторило нищо на никого, а страдаше просто защото й е дъщеря… Колко е ужасно да осъзнаеш това! Стийн се опита да я убеди да не се измъчва, но Кристин я нямаше, както и човекът, който я бе похитил, а Роза се надяваше само да я е отвлякъл.

И така продължаваше да се измъчва и упреква, когато внезапно снощи се появи съобщение за новооткритата следа и им беше предоставено място в кортежа, който бе тръгнал на път още преди изгрев. Няколко часа по-късно, пристигайки на паркинга, където ги чакаше германската полиция, Стийн дочу разговор между датски детективи и местни колеги. Оказа се, че заподозряната жена е била виждана няколко пъти през лятото да се разхожда в гората с дете на приблизително същата възраст като Кристин. Датските полицаи не потвърдиха тази информация. Когато операцията започна, те останаха на паркинга с двама немски полицая.