Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Преди около година той я отведе от последната болница и я качи в колата. Качиха се на ферибота и продължиха, до място на юг от Росток, където й бе купил селска къща на нейно име, в която можеше да живее през цялата година. Астрид нищо не разбираше. Самото място и вълшебните есенни цветове, особено ярки през този ден, й направиха такова впечатление, че душата й беше изпълнена с чувство на благодарност към брат й за любовта му към нея. И това чувство не я напусна до момента, в който й каза с каква цел е купил тази къща и как ще я използва.

Това се случи една вечер, когато се върна с малко момиченце, което спеше в багажника на колата му. Астрид беше ужасно уплашена. Тя разпозна момичето, защото през последния месец бе виждала лицето й на телевизора в стаята за отдих в болницата. И тогава брат й с чувство на триумф й каза чия дъщеря е… Астрид се противопостави на намеренията му, но той много се разгневи. Заяви, че веднага ще убие детето, ако сестра му откаже да се грижи за него. След което заключи момичето в килера, специално подготвен за това, и не остави на Астрид никакъв избор, като накрая й съобщи, че в къщата има много камери за видеонаблюдение и той ще може да проследява всяко тяхно движение. Астрид се страхуваше от него, но страхът й стана още по-голям от деня, когато го видя с брадва в ръка до тялото на мъртвия полицай.

В началото тя избягваше да общува с момичето и само й носеше храна в килера два пъти на ден. Но от плача на детето й стана непоносимо и горчивата му съдба й напомни за собствения й затвор. И скоро Астрид й позволи да излиза от килера и да яде с нея на масата в кухнята. Или да гледат заедно младежки сериали в хола на някой от немските телевизионни канали. В крайна сметка Астрид осъзна, че двете са затворнички под един покрив и времето не минаваше толкова бавно, когато бяха заедно. Един ден обаче момичето се опита да избяга от къщата, и Астрид трябваше да й препречи и отново я заключи в килера. Наблизо нямаше съседи, така че никой не можеше да ги чуе, но въпреки това случката остави неприятно чувство в нея и тя разбра, че симпатизира на момичето. И веднага след коледните и новогодишните празници, които Астрид нямаше сили да празнува, тя реши да установи строго ежедневие в къщата, за да прекарват времето си по-разумно.

Денят започваше със закуска, последвана от учене. От един от околните градове Астрид купи бледо розов калъф с моливи, както и учебници по математика и английски език и, доколкото можеше, помагаше на момичето да учи, седейки на масата в кухнята. Те изучаваха датския език, решавайки тестове от някаква образователен сайт, намерена в мрежата от Астрид, за което момичето беше особено благодарно. Сутринта имаха три урока и после обядваха това, което заедно сготвяха, последван от физически урок. Именно по време на урок по гимнастика, правейки упражненията, които Астрид сама бе измислила, за пръв път се разсмяха заедно: изглеждаха твърде смешно, когато тичаха на място и нелепо вдигаха коленете си нагоре. Това се случи в края на март и за първи път от много години Астрид се почувства щастлива. Тогава тя започна да нарича момичето Мули. За нея това беше най-хубавото име което знаеше.

Когато брат й идваше на посещение веднъж седмично — настроението в къщата се променяше. И Астрид, и Мули ставаха тъжни и мълчаливи, сякаш в къщата идваше палач. Брат й бе забелязал, че между тях се е създала близка връзка и няколко пъти устои скандал на Астрид, включително и по телефона, когато благодарение на камерите за видеонаблюдение бе разбрал каква свобода дава на момичето. Когато тримата вечеряха, по правило в мълчание, той често седеше с мрачно изражение и наблюдаваше как Мули разчиства масата след хранене, а Астрид внимателно следеше всяко негово движение. Той обаче не прояви никаква агресия към Мули. Удари я само веднъж — след като миналото лято момичето се опита да избяга, тичайки в гората, но се ограничи с шамар в лицето.

И се бе случило така. Времето се затопли и стана непоносимо да стоят затворени. Те пренесоха своите уроци, включително гимнастиката, на верандата в задната част на къщата, но един ден Мули я попита дали може да се разходи в гората. Астрид не виждаше опасност в това. Гората е голяма и рядко се срещаха хора там. Нещо повече, бяха толкова далеч от Дания, а и сега Мули не изглеждаше като преди — с късо подстригана коса и дрехи, в които изглеждаше повече като малко момче. Брат й любезно им позволи да се разхождат в гората и един ден Мули едва не избяга от Астрид. По време на разходката те видяха възрастна двойка пред себе си и както обикновено при такива случаи се обърнаха обратно към къщата, но Мули издърпа ръката си от Астрид и се опита да настигне непознатите. Докато се връщаше в къщата, на Астрид й се наложи да влачи крещящото момиче по земята, което беше записано от камерите за видеонаблюдение. Само няколко часа по-късно брат й пристигна и присъдата му беше следната: цял месец на Мули ще й е позволено да напуска килера, само за да се облекчи. След този период Астрид я изведе на терасата и я почерпи с най-големия сладолед, който можеше да купи в близкия магазин. Тя обясни, че момичето силно я разстроило, Мули поиска прошка, а Астрид прегърна крехкото момиче за раменете. Оттогава нещата между тях отново се подобриха, следваха точно ежедневието си, правеха уроци, гимнастика, а Астрид си мечтаеше, че това ще продължи и в бъдеще. Но тогава дойде есента и един ден брат й се появи с кестените си…