Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Не, всичко е наред. Не мисля, че ще остане още много дълго. — Не направи опит да снижи гласа си. Вдигнах вежди въпросително. Устните й се свиха и тя поклати глава с отвращение, докато се извръщаше.

Затворих вратата и я последвах към дневната. Уестърмен стоеше в средата на стаята, облечен с палтото си. Устните му бяха дори още по-стиснати от обикновено. Очевидно ги бях прекъснал по средата на кавга.

— Съжалявам, не исках да се натрапвам — рекох. — Нямах представа, че сте тук.

— Мистър Уестърмен се отби само за да ми съобщи, че утре се връща в Америка — каза Анна. Устните на Уестърмен се свиха още малко.

Погледнах го въпросително.

— Наистина ли? Мислех, че ще останете поне още седмица.

Анна се намеси, преди той да отговори.

— Така трябваше да бъде. Но след като вече разговаря с полицията, реши да си тръгне по-рано.

Той й хвърли бърз гневен поглед, преди да насочи очи към някаква неопределена точка помежду ни.

— Не виждам никакъв смисъл да си губя повече времето. Според мен зная всичко, което ми е необходимо. Или което искам да зная.

— На мистър Уестърмен не му хареса да чуе, че Марти е ходил в гейклубове. — Анна говореше на мен, но не сваляше поглед от него. Той се обърна и я погледна.

— Съмнявам се на някой баща да му е приятно да разбере, че синът му е хомосексуалист.

— О, за Бога! — избухна Анна. — Вече ви казах ! Той ходеше в тези клубове заради изследването си, нищо повече!

— Изследване! — изсумтя Уестърмен. — Има само една причина, поради която хората посещават такива места. И ако той предпочита компанията на извратени типове пред тази на свестните хора, може да си остане там, докато изгние, доколкото зависи от мен.

Анна се опитваше да се овладее.

— Слушайте. За последен път ви казвам, Марти не е хомосексуалист. Не знам къде е, нито какво му се е случило, но знам, че няма нищо общо с това. Ако не ми вярвате, питайте в университета.

— За какво ми е? От онова, което съм чувал за английските интелектуалци, те самите са морално дегенерирали и педерасти.

Анна поклати вбесено глава.

— Не мога да повярвам на ушите си! Марти изчезна ! Има ли някакво значение какво е правил или с кого се е срещал?

Уестърмен я погледна с триумфално изражение.

— Очевидно за вас не, но се радвам да кажа, че там, откъдето аз идвам, хората все още имат някакви морални ценности.

— Морални ценности? — повтори невярващо Анна. — Как не ви е срам да говорите за морал, когато сте готов да го изоставите по този начин? Какво му е моралното на това?

— Много повече, отколкото да се забъркваш с отрепки! Опитвах се да приема нещата, които правеше в миналото, но това!… — Поклати глава, онемял от гняв.

— Какви „неща“ е правил в миналото? — запита Анна. — Имате предвид, че е предпочел да учи антропология пред това да продава тоалетни чинии? Че е дошъл тук, вместо да отиде в американски университет? Как можете да бъдете толкова дяволски тесногръд? Марти ви е син, за Бога! Не можете просто да се откажете от него! Той ви е син ! — Повтори този факт, сякаш Уестърмен го беше пропуснал. Той поклати ядосано глава.

— Вече не е. — Понечи да си тръгне. Анна застана пред него.

— Не можете така да си отидете! Ако си съберете багажа и се приберете у дома, полицията също ще се откаже.

Уестърмен сви рамене.

— Напълно е възможно. Всъщност възнамерявам да се свържа с полицията и с посолството и да им съобщя причината, поради която заминавам.

— Защо? — изкрещя Анна. — Не можете ли поне да ги оставите сами да решат?

— Сигурен съм, че ще го направят. Но ако Марти смята да се излага, искам съвсем ясно да покажа, че не го одобрявам.

— Да се излага ? — започна Анна, но Уестърмен вече вървеше към вратата. Почувствах, че трябва да се намеся.

— Ако желаете мнението ми, според мен вие постъпвате напълно неразумно!

Той дори не ме погледна.

— Това не е ваша работа. И нямам намерение да обсъждам постъпките си с някакъв застаряващ дилетант.

Все още се опитвах да се съвзема, когато той мина покрай мен и влезе в кухнята. Анна тръгна след него.

— Бих искала да можех да ви кажа, че ми е било приятно да се запознаем — рече тя. — Но бих излъгала, а един лицемер в стаята е напълно достатъчен. — Отвори външната врата и го погледна студено. — Сбогом, мистър Уестърмен.

Уестърмен се поколеба, сякаш се готвеше да отвърне нещо. — После се обърна и си тръгна, без да пророни дума повече.

Анна почти тръшна вратата след него. Върна се в дневната. Никой от двама ни не проговори. Стоеше до масата, втренчена в пространството. Осъзнах, че треперех.