Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Веднъж месечно тогава?

— Може би. Нещо такова.

— В определени вечери ли ходеше? Имам предвид, винаги ли беше в петък или в събота? Или по определено време в месеца?

— Не, различно. Ходеше в различни вечери, за да може да ги сравнява.

— А някога споменавал ли е да се е срещал с някого?

Сърцето ми подскочи при този въпрос.

— Не ходеше, за да се „среща“ с някого! — сопна се Анна. — Ходеше само като наблюдател. Колко пъти е нужно да ви го повтарям?

— Значи не е споменавал някого специално? Никакви имена?

— Не.

— Значи просто си е седял в ъгъла и си е гледал работата? Ами ако някой го заговори?

Кръвта на Анна се беше съсредоточил в две червени петна на бузите й.

— Е, предполагам, че очевидно е разговарял с някои хора. Но никога не е поемал инициативата за това. Разговарял е с тях само ако те са го заговаряли. Вижте, знам какво си мислите, но не е така.

— Споменавал ли ви е някога за какво са разговаряли?

— Да, от време на време. Винаги беше свързано с работата му.

— Но не ви е казвал с кого е говорил?

— Обясних ви, не е било с някого специално! Отиваше и просто наблюдаваше … това е. А и не беше ходил от седмици! Ако не ми вярвате, попитайте в университета! Те знаят всичко по този въпрос!

— Сигурен съм, че е така. Някога да не се е прибирал цяла нощ?

— Не, разбира се, че не.

— Да е закъснявал?

— Не! Искам да кажа, понякога се връщаше в два часа или около това време и толкова.

— Имате ли представа защо се интересуваше точно от тази област?

Анна се поколеба, като търсеше някакъв конкретен факт, с който да отхвърли инсинуациите на полицая.

— Той е антрополог! С такива неща се занимават антрополозите. Смяташе, че това е… благодатна област за изследване, нищо повече. Също както и другите въпроси от тезата му. Това беше само част от нея, разбирате ли?

— Имате ли приятели хомосексуалисти?

— Не.

— Водеше ли си бележки за посещенията в тези клубове? Дневник може би?

— Не си е водил дневник, но си записваше неща във връзка с посещенията в клубовете — отвърна Анна. Усетих как сърцето ми отново подскочи. Това никога не ми беше хрумвало.

— Всичките му бележки в университета ли са?

— Повечето да. Някои са в апартамента.

— Имате ли нещо против да ги разгледаме?

Виждах, че идеята не се харесваше на Анна.

Улових се, че отчаяно се надявах да откаже.

— Нямам — отвърна неохотно. — Но ако очаквате да откриете нещо разобличаващо, само си губите времето.

— Не търсим нищо разобличаващо, мис. Само искаме да разберем къде е, също както и вие. — Тонът му беше снизходителен.

— Е, като се опитвате да го изкарате обратен, доникъде няма да стигнете. Не знам защо е заминал, но не е заради това. Аз живея с него, за Бога, не мислите ли, че бих разбрала, ако беше обратен?

— Сигурен съм, че щяхте. Но сме длъжни да проучим всяка вероятност, нали така? Може например някой, когото е срещал в тези клубове, да знае къде е.

— Искате да кажете, че може да е избягал с друг мъж — отвърна Анна категорично.

— Не искам да кажа нищо. На този етап гледам непредубедено на всичко.

— Така ли го наричате?

— Вижте, мис…

— Ако това е всичко, трябва да ме извините. Имам работа. — Обърна им гръб и се отдалечи. Чух я да се качва горе.

Полицаите се спогледаха. Сержантът вдигна вежди. Инспекторът се обърна към мене.

— Бихте ли предали на мис Палмър, че ще й се обадим за бележките на приятеля й? Бихме искали да ги видим колкото е възможно по-скоро.

Кимнах, като се опитвах да се овладея. Не се доверявах на гласа си. Но не можех да оставя нещата така.

— Мислите ли, че това може да има някакво отношение към изчезването му? — попитах.

Раздразнен, че Анна си бе заминала, той реши да ме сплаши. Втренчи се в мен и известно време остана мълчалив.

— Наистина не знам, сър. Имате ли някакви идеи по въпроса?

— Аз ли? О, не, никакви. Е, освен че Марти не ми приличаше на обратен.

— Добре тогава, може би не е бил. Просто ще трябва да проверим, нали така, сър? Благодаря, че ни отделихте от времето си. — Тонът му беше толкова прекалено любезен, че граничеше с подигравка.

— Как разбрахте за нощните клубове? Чрез стандартната процедура ли?

— Ами и да, и не — отвърна той. — Описанието на мистър Уестърмен случайно беше попаднало заедно с това на изчезнали момчета в тийнейджърска възраст. Невероятно е колко много от тях свършват там. Както се оказа, вашият мистър Уестърмен беше единственият, когото нашият източник разпозна. — Усмихна се студено. Изглежда, целеше да ме сплаши още повече. — Така че сам виждате, не всички полицейски грешки са с лоши последствия, нали?