Саймон Бекетт - Опасни пътища

Докато излизаха, сержантът спря да разгледа една картина.

— На жена ми страшно ще й хареса. — За първи път проговаряше. — Колко струва? — Казах му. Погледна я отново. — Исусе Христе!

Тръгнаха си.

Сега знаех, че не можех да отлагам разговора със Зепо повече. Обадих му се същата вечер. За първи път вдигна телефона почти веднага. Изглеждаше в дразнещо добро настроение.

— Да, да. И ако това не е злочестият любовник. Какво мога да направя за теб? Не ми казвай, че си извършил още някоя глупост. Така ли е?

— Не, не съм. Но мисля, че ще е по-добре да поговорим.

— Защо? Да не би Анна вече да плаче за оная ми работа?

— Просто ела възможно най-бързо. Вкъщи съм си.

Стана по-сериозен.

— Какво има?

— Вероятно нищо, но все пак трябва да поговорим.

— За какво? Какво е станало?

— Ще разбереш, когато дойдеш.

Затворих, преди да успее да се обади отново. Знаех, че това беше най-бързият начин да го накарам да дойде. След като размислих малко, свалих слушалката от вилката. Не изгарях от желание да му съобщя новината лице в лице, но не можех да се доверя на телефона.

Не се забави с идването.

— Е, и какво е станало? — запита той, преди дори да съм затворил вратата. Поех си дълбоко въздух.

— Днес двама полицаи дойдоха в галерията. Изглежда, някой е разпознал Марти в един от гейклубовете.

Зепо затвори очи и отпусна глава назад.

— Мамка му! О, мамка му ! — Удари по стената.

— Не е чак толкова страшно…

— Как не! Къде са го видели?

— Не се безпокой, не е в клуба, в който сте отишли. Става въпрос за друг.

— Сигурен ли си?

— Споменаха „Пинк Флъмингоу“. Онзи, в който обикновено е ходел. Това е единствената причина да го разпознаят. И е станало съвсем случайно. — Ръката на Зепо все още беше върху стената. Беше се втренчил в тавана. Продължих бързо: — Няма причини да го свържат с теб. Всъщност може да се окаже, че е за добро. Ако се съди по въпросите, които полицаите задаваха на Анна, те изглежда смятат, че Марти е бил хомосексуалист и вероятно е избягал с друг мъж.

Зепо спря да зяпа тавана и ме погледна.

— Наистина ли си толкова тъп? Щяло да е за добро? Знаеш ли какво ще стане сега? А? Ще започнат да обикалят всички гейклубове в Лондон, за да проверят дали още някой не си го спомня. И какво ще стане, когато стигнат до клуба, в който се срещнахме? Представи си само — някой там се сети, че го е видял с мен?

— Не е много вероятно. Марти не е човек, който се откроява сред тълпата.

— Не, но аз съм, по дяволите! — Оттласна се от стената към мен. Изплю се в лицето ми. — Какво ще правим, ако покажат снимката му и някой педал каже: „О, да, спомням си го, беше с онзи едър, тъмнокос мъжкар“? Какво, по дяволите, ще правим тогава?

Опитах се гласът ми да прозвучи невъзмутимо.

— Защо трябва да правим каквото и да било? Ако се стигне до най-лошото, ако започнат да задават въпроси точно в този клуб, ако случайно някой си спомни лицето му след толкова седмици, дори тогава с какво ще разполага единствено полицията — седял е на една маса с висок тъмнокос мъж. Каквито има стотици. Не си видял никакви познати там, нали?

— Не, но…

— Хайде тогава да не изпадаме в истерии, а? Знам, че си стреснат. Отначало и с мен беше така. Но после, когато можах да се успокоя и да помисля, осъзнах, че няма причини за паника. Колко време бяхте там с Марти? Час? Или няма и толкова? Знам, че се мислиш за забележителен, Зепо, но наистина ли вярваш, че си чак толкова хубав, та дори събеседникът ти да бъде запомнен седмици след случая? Дори да успеят да намерят някой, който е бил там онази вечер и те е видял?

Мускулите на челюстта му заиграха.

— Сигурно не — отвърна неуверено. Възползвах се от колебанието му.

— Освен това какво би могло да те свърже с него? Колко хора знаят за… ами за някогашните ти занимания? За повечето ти си символ на мъжествеността. Така че защо някой би те свързал с някакъв гейклуб в Сохо?

— Ами Анна? Ако полицията получи описанието ми, тя ще ме разпознае.

— Разбира се, че няма! Зепо, полицията смята, че Марти е избягал. По собствена воля. Не се тревожат за него. Няма да излъчат подробно съобщение за изчезването му по новините в шест часа, нито ще пуснат нарисувания ти по свидетелски показания портрет. Ако изобщо има нещо, то ще е само описание. На някой, за когото всички ще предположат, че е хомосексуалист. А тъй като Анна не те смята за такъв, тя няма да направи връзката. Помисли си върху това. Нищо, абсолютно нищо не те свързва с онзи, който се е срещнал с Марти в гейклуб. Никакъв мотив, никаква причина. Нищо.