Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Когато прегледът свърши, поработи насаме, прегледа последните американски списания. Роже го взе в осемнайсет часа.

Щом се върна във Везине, почука на вратата на Ева и отлости резетата. Тя седеше гола зад пианото и свиреше някаква соната, като че ли без да забележи присъствието на Ришар. Бе с гръб към него, на столчето. Черните й къдрави коси се спускаха на кичури около раменете, тя поклащаше в такт глава над клавиатурата. Любуваше се на стегнатия й, мускулест гръб, на трапчинките на талията, на дупето й… Внезапно тя прекъсна леката и умилителна соната, за да подеме първите тактове на парчето, което Ришар ненавиждаше. Затананика с дрезгав глас, пресилвайки ниските тонове. Some day, he’ll come along, The Man I love… Удари неблагозвучен акорд, прекрати парчето и с рязко движение в кръста завъртя табуретката. Седеше с лице към Ришар, с разтворени бедра, с положени на коленете ръце, в неприлично предизвикателна поза.

Няколко секунди той не можеше да откъсне поглед от кестенявото окосмяване, което скриваше венериния й хълм. Тя сбърчи вежди и бавно разтвори още повече крака, плъзна пръст в цепката на половия си орган, разтвори устните и застена.

— Стига! — извика той.

Подаде й непохватно купения сутринта парфюм. Тя го изгледа иронично. Той остави кутията на пианото и метна един халат, нареждайки й да се прикрие.

Изправи се рязко и с широка усмивка се притисна в него, след като отхвърли халата. Обгърна с ръце врата му и потърка гърди в неговите. Едва не й изкълчи китките, за да се освободи.

— Оправяйте се! — заповяда й. — Денят бе прекрасен. Ще излезем.

— Като курва ли да се облека?

Нахвърли се върху нея и стисна с ръка врата й, държейки я на разстояние. Повтори заповедта си. Тя се давеше от болка и се наложи бързо да я пусне.

— Извинете ме — измърмори той. — Моля ви, облечете се.

Слезе притеснен на партера. Реши да се успокои, като прегледа пощата. Мразеше да се занимава с материалните подробности около ръководенето на дома, но от идването на Ева бе принуден да освободи човека, когото преди това товареше с досадната секретарска работа.

Изчисли допълнителните часове, които дължеше на Роже, следващите платени отпуски на Лин, обърка почасовите ставки, наложи се да започне отначало. Все още бе надвесен над бумагите, когато Ева се появи в салона.

Бе ослепителна в деколтираната рокля от черно ламе; перлена огърлица красеше шията й. Наведе се над него и той долови по бледата кожа уханието на парфюма, който й бе подарил.

Усмихна му се и го хвана под ръка. Той седна зад волана на мерцедеса и кара няколко минути, преди да навлезе в гората на Сен-Жермен, пълна с разхождащи се хора, привлечени от меката вечер.

Вървеше до него, облегнала глава на рамото му. Най-напред мълчаха, после й разказа за сутрешната операция.

— Отегчаваш ме… — промълви с мелодичния си глас.

Той млъкна, леко засегнат. Бе го уловила за ръката и го наблюдаваше с насмешка. Пожела да седнат на една пейка.

— Ришар?

Изглеждаше като занесен, наложи се отново да го повика. Седна до нея.

— Иска ми се да видя морето… Толкова време мина. Знаеш ли, обожавах да плувам. Един ден, само един ден да видя морето. После ще правя каквото поискаш…

Сви рамене, обясни, че не това е проблемът.

— Обещавам ти, че няма да избягам…

— Обещанията ви са без никаква стойност! И без това правите каквото поискам!

Махна с ръка в знак на досада, после я помоли да млъкне. Разходиха се още малко до реката. Младежи караха уиндсърф по Сена.

Тя внезапно заяви: „Гладна съм!“ и зачака отговора на Ришар, който предложи да я заведе на вечеря в някакъв ресторант, съвсем наблизо.

Настаниха се в една беседка и сервитьорът взе поръчката им. Тя яде с апетит; той почти не докосна храната. Ева се ядосваше, че не може добре да обели една опашка на лангуста, и справяйки се с големи усилия, започна да гримасничи като някое дете. Той не можа да сдържи смеха си. Тя също се засмя и лицето на Ришар замръзна. „Господи — помисли си, — на моменти изглежда почти щастлива! Това е невероятно, несправедливо!“

Тя бе схванала промяната в настроението на Лафарг и реши да се възползва от положението. Направи му знак да се приближи към нея и зашепна на ухото му…

— Слушай, Ришар. Онзи сервитьор там не ме изпуска от очи още от началото. Мога да уредя нещо за по-късно…

— Млъкнете!

— Напротив, ще отида до тоалетната, ще му определя среща и ще му се пусна по-късно в храстите.

Той се бе отдръпнал от нея, но тя продължаваше да шепти по-силно, подсмихвайки се.