Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Здесь есть возможность читать онлайн «Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Колибри, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тарантула (Кожата, в която живея): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тарантула (Кожата, в която живея)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Тиери Жонке (1954–2009) е специалист по трудова терапия и автор на повече от дузина забележителни „черни“ криминални романи. „Тарантула“ излиза на български език едновременно с появата по екраните на филма на Педро Алмодовар „Кожата, в която живея“, осъществен по мотиви от книгата.
Защо Ришар Лафарг е толкова жесток към красивата Ева? Каква е тайната, която свързва богатия лекар с тази фатална жена? Кой е плененият младеж, който трепери пред своя мъчител Тарантула? И какво е общото между всички тях и един банков обирджия?
Задъханата и заплетена фабула на романа ту обърква читателя, ту го настървява да гадае как ще се подредят накрая фигурите и какви са движещите сили на стремителното действие. Това е книга, която несъмнено остава в паметта на всеки, който я прочете.

Тарантула (Кожата, в която живея) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тарантула (Кожата, в която живея)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Един дъждовен следобед бе влязъл в двора на фермата със своята кола — форд с ръмжащ двигател. Баща й го чакаше на стълбите пред къщата. Алекс се чувстваше горд с дрехите, с обувките си, с вида си на нов човек, избавен от неприятната миризма на земя.

Бащата нещо се мръщеше. Не бе порядъчна работа да си селски бабаит в нощните клубове. Но навярно бе добре платено: я каква походка имаше синковецът! И ръцете — с маникюр, бащата се шашна. Разцъфна в любезна усмивка.

Седнаха двамата един срещу друг в голямата стая. Бащата извади хляб, салам, пастет и литър червено и започна да яде. Алекс се задоволи да запали цигара, отказвайки поднесеното му в чаша от горчица вино. Майката ги наблюдаваше мълчаливо, права. Там бяха също Луи и Рьоне, момчетата от фермата. За какво можеха да си говорят? За времето в момента, за времето утре? Алекс се изправи, сърдечно потупа по рамото бащата и излезе на главната селска улица. Зад прозорците пердетата потрепваха крадешком: тайно дебнеха появата на нехранимайкото, сина Барни…

Алекс влезе в „Спортна среща“ и за да смае присъстващите, поръча по едно на всички. Неколцина старчоци играеха на карти, като пляскаха силно по масата, сваляйки ръцете, а две-три хлапета се мъчеха на флипера. Алекс бе горд от успеха си. Ръкува се, пи едно за здравето на всички.

На улицата бе срещнал госпожа Моро, майката на Венсан. Хубава жена, висока, стройна, някога елегантна. Но след изчезването на сина й изведнъж се бе смалила, съсухрила, обличаше се съвсем небрежно. Прегърбена, с провлечена походка, тя отиваше на пазар във Фамилистер 9 9 Верига евтини магазини, основана още през XIX в. — Б.пр. .

Всяка седмица редовно посещаваше участъка в Мо, за да пита докъде е стигнало издирването на сина й. Ставаха четири години, вече не оставаше надежда. Бе пуснала съобщения със снимката на Венсан в безброй вестници, но нямаше никакъв резултат. Полицаите й бяха казали, че във Франция всяка година имало хиляди изчезвания и често нищо не разкривали. Мотоциклетът на Венсан бе в гаража, полицаите го бяха върнали след огледа. По него имаше отпечатъци единствено от Венсан. Машината бе намерена полегнала на един насип, с изкривено предно колело, без бензин… В гората не бяха открили никакви следи…

Алекс нощува в селото. Вечерта имаше танци, бе събота. И Ани също бе там, все така рижа, малко понапълняла; работеше в консервната фабрика за боб в съседното село… Алекс бе изтанцувал един блус с нея, преди да я отведе в близката горичка. Любиха се в колата му, неудобно изтегнати на падащите седалки.

На другия ден Алекс си тръгна, след като целуна старите. Осем дни по-късно нападна клона на банката „Креди агрикол“ и уби полицая. Сигурно в селото всички бяха изрязали първата страница от вестника със снимките на Алекс и на ченгето със семейството.

Алекс свали превръзката; белегът пареше, краищата на раната бяха яркочервени. Поръси бедрото си с праха, който му бе дал неговият приятел, след това отново се превърза, като силно пристегна сменения компрес.

Членът му продължаваше да стърчи почти болезнено. Мастурбира яростно, мислейки си за Ани. Не бе имал много момичета. Налагаше се да им плаща. Когато Венсан беше с него, всичко се нареждаше добре. Венсан сваляше мадамите на килограм. Често ходеха на танци заедно. Венсан танцуваше, канеше всички мацки наоколо. Алекс сядаше на бара и пиеше бира. Гледаше как действа Венсан. Венсан пускаше на момичетата хубавата си усмивка. Света вода ненапита! Подканящо свеждаше глава, ръцете му шареха по гърбовете им, от задника до раменете, галещи. Водеше ги на бара, за да ги запознае с Алекс.

Когато всичко бе наред, Алекс ги оправяше след Венсан, но невинаги се получаваше. Някои току си придаваха важност. Не искаха да бутнат на Алекс — силен, космат като мечка, набит, як… Не, предпочитаха крехкия, хилав и обезкосмен Венсан. Венсан с хубавата мутра!

Алекс мастурбираше, потънал в спомени. Неговата несигурна и тежкоподвижна памет му поднасяше сякаш в забързан каданс всички момичета, които си бяха поделили. „А Венсан — мислеше си, — този мръсник Венсан ме заряза; може да е в Америка, да сваля киноактриси!“

Снимка на гола жена от някакъв календар красеше варосаната стена до леглото. Алекс затвори очи, а горещата и гъста сперма потече по ръката му. Избърса се с един компрес и слезе в кухнята да приготви още едно, много силно кафе. Докато водата завираше, подложи глава под крана, разбутвайки купчината мръсни чинии, които задръстваха мивката.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тарантула (Кожата, в която живея)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тарантула (Кожата, в която живея)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тарантула (Кожата, в която живея)»

Обсуждение, отзывы о книге «Тарантула (Кожата, в която живея)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x