Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Очевидността на тази прелъстителност я изпълваше с двусмислен покой: би искала да ги отблъсква, да ги застави да я отбягват, да ги откъсне от себе си, да предизвиква отвращение, но същевременно неволното обаяние, което оказваше върху тях, бе единственото й отмъщение, тъй смехотворно в своята неминуемост.

Гримира се, после извади статива от калъфа, разположи боите, четките и възобнови работата си върху платното. Беше портрет на Ришар — тромав и вулгарен. Бе представен седнал на стол за бар, с разкрачени бедра, преоблечен като жена, с цигаре на устните, в розова рокля, с крака, стегнати в колан с жартиери и черни чорапи; на стъпалата му бяха намъкнати обувки с високи токчета…

Усмихваше се блажено, с по-скоро глуповато изражение. Абсурдните фалшиви гърди, натъпкани с парцали, жалко висяха над отпуснатия му корем. Лицето, нарисувано с маниакална точност, бе осеяно със спукани капиляри… При вида на портрета човек можеше веднага да си представи гласа на жалката карикатурна особа — дрезгав, неясен, глас на скапана курва…

Не, господарят не те бе убил, но ти впоследствие съжаляваше за това. Сега се отнасяше по-добре с теб. Къпеше те със силна струя. Пръскаше те с хладка вода от градински маркуч, като ти отпускаше дори парче сапун.

Прожекторът светеше през цялото време. Нощта бе заменена от ослепителен, изкуствен, студен и безкраен ден.

Господарят идваше да те наблюдава в продължение на часове, сядаше в кресло срещу теб и внимателно следеше всяко едно твое движение.

В началото на тези сеанси „за наблюдение“ ти не смееше да кажеш нищо от страх да не предизвикаш гнева му, от страх, че нощта, жаждата и гладът отново ще те наказват за прегрешението, чието естество все още не знаеше, но очевидно трябваше да изкупиш.

После стана по-дързък. Боязливо попита за датата, за да разбереш откога си затворен тук. Отговори ти незабавно, усмихвайки се: 23 октомври… Държеше те затворен повече от два месеца. Два месеца на глад, жажда, а колко пъти бе ял от ръката му, облизвал купичката, проснат в краката му, поемал водната струя?

Плака, пита го защо прави всичко това. Този път той остана безмълвен. Гледаше непроницаемото му лице, увенчано с бели коси — лице, което излъчваше известно благородство, лице, което може би вече бе виждал някъде.

Идваше в килията и оставаше седнал, безучастен. Излизаше, за да се върне отново по-късно. Кошмарите от началото на плена бяха избледнели. Може би разтваряше успокоителни в манджата. Естествено, тревогата оставаше, но се бе изместила: бе сигурен, че ще останеш жив, иначе, мислеше си, отдавна да те е убил… Целта му не бе да те остави да агонизираш, да линееш, да се изсушиш до смърт. Целта му бе друга.

След известно време ритуалът на храненията също се промени. Господарят поставяше пред теб сгъваема масичка и табуретка. Даваше ти вилица и нож от пластмаса, като онези в самолетите. Поничката бе заменена от нормална чиния. Скоро се появи и истинска храна: плодове, зеленчуци, сирене. Изпитваше огромно удоволствие да ядеш, припомняйки си постоянно първите дни…

Все така бе окован, но господарят се бе погрижил за възпаленията от търкането с метала. Мажеше раните с мехлем, преди да стегне с ластичен бинт китките ти под железните гривни.

Всичко бе прекрасно, но той все така не казваше нищо. Ти му описваше живота си. Той слушаше с възможно най-голям интерес. Не понасяше мълчанието му. Трябваше да говориш, да повтаряш историите, смешните случки от детството си, да затъпяваш от думи, за да си докажеш, да докажеш на него, че не си животно!

След още известно време хранителният ти режим рязко се подобри. Имаше право на вино, на изтънчени ястия, които сигурно поръчваше от някой ресторант. Приборите бяха луксозни. Прикован за стената, седнал гол на табуретката, ти се тъпчеше с хайвер, сьомга, сокове и сладкиши.

Сядаше до теб и ти поднасяше ястията. Носеше касетофон и слушахте Шопен, Лист.

Що се отнася до унижението с естествените ти нужди, то и тук бе проявил известна човещина. На твое разположение, съвсем подръка, имаше тоалетна кофа.

Накрая ти разреши да се отделяш от стената в определени часове. Освобождаваше те от веригите и те разхождаше из мазето на повод. Ти се въртеше с бавна стъпка в кръг, около прожектора.

За да минава по-бързо времето, господарят донесе книги. Класици: Балзак, Стендал… В гимназията ги ненавиждаше, но тук, сам в дупката, изгълта произведенията, седнал по турски на брезентовия одър или облакътен на сгъваемата масичка.