Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Бавно изпи димящата купичка, предъвквайки остатък от сандвич. Навън слънцето вече бе високо в небето, а жегата бе станала непоносима. Алекс пусна по радиото R. T. L. и се заслуша в някаква игра, „Куфарът“, с Дрюкер 10 10 Мишел Дрюкер, популярен френски телевизионен и радиоводещ. — Б.пр. . Въобще не му пукаше за играта, но бе забавно да слуша нещастниците, които не можеха да отговорят на въпроса и губеха обещаните и силно желани пари…

Хич не се вълнуваше, защото той не бе изгубил парите. В неговия куфар — не беше куфар, а сак — имаше четири милиона. Цяло състояние. Отново и отново бе броил пачките новички и шумолящи банкноти. В енциклопедията бе потърсил кои бяха хората, чиито физиономии бяха изрисувани на банкнотите. Волтер, Паскал, Берлиоз — странно бе снимката ти да е на банкнота; в известен смисъл самият ти да си част от мангизите!

Изтегна се на канапето и се зае с играта си — пъзел, с повече от две хиляди елемента. Замъкът Ланже в Турен. Скоро щеше да го завърши. Още първия ден бе открил на тавана множество кутии „Хелер“ с макети. С помощта на лепило, боички и лепенки бе сглобил щуки, спитфайъри, също и една кола: хиспано суиза от 1935. Лежаха си старателно боядисани на пода върху пластмасовите стойки. После, понеже нямаше повече макети, Алекс бе сглобил фермата на родителите си, двете сгради, пристройките, желязната ограда… Залепените кибритени клечки оформяха несръчно, наивно и затрогващо копие. Липсваше само тракторът: Алекс го изряза от картон. После, като порови още из тавана, откри пъзела.

Къщата, в която се криеше, принадлежеше на един от неговите приятели от бара, където бе бияч. Можеше да изкара седмици наред, без да се страхува от ненавременно посещение на някой любопитен съсед. Приятелят го бе снабдил и с лична карта, но станалото вече известно лице на Алекс сигурно красеше всички участъци на хексагона 11 11 Название на Франция заради шестоъгълната й форма. — Б.пр. със специална бележка. Ченгетата много мразят да убиеш някого от техните.

Елементите на пъзела упорито отказваха да паснат един с друг. Бе се запънал на част от небето, цялото синьо, много трудно за възстановяване. Кулите на замъка, подвижният мост — всичко това бе лесно, но небето! Празно и ведро, измамно… Алекс се ядоса, размесвайки непохватно елементите, опита няколко пъти отначало, накрая разпердушини мозайката.

На пода, съвсем до дъската, на която бе разположил пъзела, се разхождаше паяк. Тлъст, отвратителен паяк. Избра си един ъгъл на стената и започна да тъче там паяжината си. Нишката равномерно се точеше от издутия му корем. Сновеше нагоре-надолу, внимателен и усърден. Алекс изгори с кибритена клечка паяжината, която бе изтъкал. Паякът бе обзет от паника, огледа околността, очаквайки появата на евентуален враг, но тъй като понятието за кибрит не бе записано в гените му, възобнови работата си.

Тъчеше неуморно, опъвайки нишката, привързвайки я към неравностите на стената, използвайки всяка тресчица дърво. Алекс вдигна един труп на комар от пода и го хвърли в съвсем новата паяжина. Паякът се втурна, пообиколи натрапника, но го пренебрегна. Алекс разбра причината за безразличието: комарът бе мъртъв. Накуцвайки, излезе на стълбището и внимателно улови нощна пеперуда, скрита под някаква керемида. Остави я в паяжината.

Попаднала в лепливата примка, пеперудата се мъчеше да се освободи. Паякът незабавно се появи и с дългите си крачка обърна жертвата, преди да изтъче пашкул около насекомото и да го настани в една грапавина на стената, за някое бъдещо угощение.

Ева седеше пред тоалетката и съзерцаваше отражението си в огледалото. Детско лице, с големи, тъжни бадемови очи. Прокара показалец по кожата на челюстта си, усети твърдостта на костта, върха на брадичката, редицата зъби през плътните устни. Скулите бяха високо разположени, носът бе вирнат, с идеална извивка, изящно оформен.

Леко извърна глава, накланяйки огледалото, чудеше се на странното въздействие, пораждано от образа й. Прекалено съвършенство, усещане за безпокойство поради този бляскав чар. Не бе срещала мъж, който да устои пред привлекателността й, да остане безразличен към погледа й. Не, нито един мъж не бе способен да разбули нейната загадка: неизразима аура, която съпътстваше всеки един неин жест, обвивайки го в омайващ облак. Привличаше ги всички до един, грабвайки вниманието им, събуждайки желанията им, играейки си със смущението им, щом се окажеха в нейно присъствие.