Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Опита се да мислиш за нещо друго. Декламираше наум стихове. От време на време се изправяше и викаше за помощ, блъскайки по стената. Крещеше — жаден съм — после шепнеше — жаден съм — накрая можеше единствено да си го мислиш: жаден съм! Стенеше, умоляваше, настояваше да ти дадат да пиеш. Съжаляваше, че си се изпикал в началото, съвсем в началото. Бе изпънал докрай веригите, за да се изпикаеш надалече и застланият на земята брезент, който ти служеше за одър, да остане чист. Ще пукна от жажда, трябваше да изпия урината си…

Отново заспа. Часове или само няколко минути? Невъзможно бе да прецениш, гол в мрака, без никакъв ориентир.

Бе минало много време. Изведнъж разбра: имаше някаква грешка! Бяха те взели за някой друг, не теб искаха да измъчват по този начин. Тогава събра сетни сили и извика:

— Господине, моля ви! Елате, сбъркали сте! Аз съм Венсан Моро! Бъркате! Венсан Моро! Венсан Моро!

Тогава си спомни фенерчето в гората. Жълтият сноп светлина върху лицето ти и неговия глух глас, който бе казал: наистина си ти!

Значи наистина беше ти.

Този понеделник Ришар Лафарг се събуди рано сутринта. Денят му щеше да е натоварен. Скочи от леглото, преплува няколко дължини на басейна и закуси в градината, наслаждавайки се на сутрешното слънце, като разсеяно преглеждаше заглавията в пресата.

Роже го очакваше зад волана на мерцедеса. Преди да тръгне, отиде да поздрави все още спящата Ева. Плесна я лекичко, за да я събуди. Стресната, тя подскочи в леглото. Чаршафът се бе смъкнал и Ришар огледа грациозната извивка на гърдите й. Погали я с пръст, от кожата в основата до върха на зърното.

Тя не можа да сподави смеха си, улови ръката му и я насочи към корема си. Ришар се отдръпна. Изправи се и напусна стаята. На прага на вратата се обърна. Ева бе отхвърлила напълно чаршафа и бе протегнала ръка към него. Изсмя се на свой ред.

— Тъпак! — процеди тя. — Ще се пръснеш от желание!

Той сви рамене, завъртя се на пръсти и излезе.

Половин час по-късно бе в болницата, в центъра на Париж. Ръководеше световноизвестно отделение за пластична хирургия. Но тук прекарваше единствено сутрините, следобед отиваше в своята частна клиника, в Булон.

Затвори се в кабинета, за да се запознае с насрочената за днес операция. Асистентите му го очакваха нетърпеливо. След като обмисли добре всичко, навлече стерилните дрехи и влезе в операционния блок.

Залата бе амфитеатрална, с пейки, отделена от операционната със стъклена преграда. Зрителите, лекари и студенти, бяха многобройни; слушаха гласа на Лафарг, изкривен от високоговорителя, който излагаше случая.

— И така, по челото и бузите имаме широки келоидни цикатрикси 8 8 Плътно образувание на кожата в резултат на абнормено разрастване на фиброзна съединителна тъкан, появява се след нараняване, изгаряне и др. — Б.пр. : става въпрос за изгаряне вследствие експлозия на „химическа смес“, назалната пирамида практически не съществува, клепачите са унищожени, виждате типична индикация за третиране с цилиндрични ивици… Ще използваме мишницата и корема…

Лафарг вече изрязваше със скалпел широки правоъгълници кожа от корема на пациента. Над него лицата на зрителите се притискаха в стъклото. Час по-късно можеше да покаже първоначалния резултат: съшити в цилиндри ивици кожа, изрязани от мишницата и корема на оперирания, се съединяваха върху обезобразеното от изгарянията лице. Двойното им свързване щеше да позволи възстановяването на изцяло унищожената лицева обвивка.

Вече изнасяха пациента. Лафарг свали маската си и довърши обясненията:

— При този случай хирургическата намеса бе обусловена от степента на спешност. От само себе си се разбира, че тези интервенции ще трябва да се повторят неколкократно, преди да получим задоволителен резултат.

Благодари на аудиторията за вниманието и напусна операционната. Минаваше обяд. Лафарг се отправи към близкия ресторант; пътьом мина край парфюмерия. Влезе да купи шишенце парфюм, което възнамеряваше да подари на Ева вечерта.

След обяда Роже го откара до Булон. Прегледите започваха в четиринайсет часа. Лафарг не се бавеше с пациентите си: млада майка бе довела сина си, страдащ от заешка устна, куп носове — понеделник бе денят на носовете, счупени носове, гърбави носове, криви носове… Лафарг опипваше лицата от двете страни на назалните прегради, показваше снимки „преди/след“. Мнозинството бяха жени, но имаше и няколко мъже.