Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Колко време продължи преследването? Останал без дъх, ти прескачаше в тъмнината повалените стъбла. Спъна се на някакво коренище и се просна на подгизналата земя.

Докато лежеше по очи в калта, дочу звук: някакво изръмжаване. Той скочи върху ръката ти, премазвайки я с тока на ботуша си. Ти изпусна камата. После се стовари върху теб, ръцете му притиснаха раменете ти, едната се плъзна към устата ти, другата обгърна врата ти, докато коляното му те блъскаше в бъбреците. Опита се да захапеш дланта му, но зъбите ти попаднаха само в буца пръст.

Държеше те извит към себе си. Останахте така, сраснати един с друг в мрака… Дъждът бе спрял.

Алекс Барни се бе излегнал на сгъваемото легло в мансардата. Не правеше нищо — нищо, освен да чака. Песента на щурците изпълваше покритата с ниски храсти скалиста околност като постоянен дразнещ шум. През прозореца Алекс виждаше причудливите очертания на маслиновите дръвчета, извиващи се в нощта, замръзнали в странни пози; избърса с ръкава на ризата избилата по челото му възкисела пот.

Голата крушка, висяща на един кабел, привличаше рояци комари; през четвърт час Алекс изпадаше в пристъп на ярост и пръскаше насекомите с облак инсектицид. На циментовия под се бе образувало голямо чернеещо петно от смазани трупове, осеяни с миниатюрни червени точици.

Алекс се надигна с мъка и накуцвайки, облегнат на бастун, излезе от стаята и се запъти към кухнята на селската къща, изгубена в полетата някъде между Кан 6 6 Река в Южна Франция, департамент Приморски Алпи. — Б.пр. и Грас 7 7 Град в Южна Франция, департамент Приморски Алпи. — Б.пр. .

Хладилникът бе пълен с различни продукти. Алекс взе кутия бира, отвори я и отпи. Оригна се силно, отвори втора кутия и излезе от къщата. В далечината, отвъд склоновете на настръхналите от маслинови дръвчета хълмове, морето проблясваше на лунната светлина под безоблачното небе.

Алекс предпазливо направи няколко крачки. Бедрото го болеше — остри, краткотрайни бодежи. Превръзката стягаше плътта му. От два дни вече нямаше гной, но раната все още не се затваряше. Куршумът бе минал през мускулите, по чудо пропускайки бедрената артерия и костта.

Алекс се облегна с ръка на едно маслиново дръвче и се изпика, обливайки със струята върволица мравки, заети с преместването на внушителен куп клечици.

Отпи отново, надигайки кутията, гърлото му се изпълни с пяна и той я изплю. Седна задъхан на пейката на верандата, оригна се отново. Извади пакет „Голоаз“ от джоба на шортите. Бирата бе опръскала покритата и без това с мазни петна и прах тениска. Пощипна корема си през плата, захващайки парче кожа между палеца и показалеца. Пълнееше. През трите седмици на принудително безделие, зает единствено с почивка и ядене, бе започнал да пълнее.

Смачка с крак някакъв вестник отпреди две седмици. Подметката на кецовете покри лицето от първа страница. Неговото лице. Текст с тлъсти букви, от които се открояваха още по-широките главни: неговото име. Алекс Барни.

Друга, по-малка снимка на някакъв мъж, прегърнал жена с бебе в ръцете. Алекс прочисти гърлото си и се изхрачи върху вестника. Слюнката, повличайки няколко късчета тютюн, се размаза върху лицето на бебето. Алекс отново се изхрачи и този път не пропусна целта си — лицето на ченгето, което се усмихваше на милото си семейство. Едно вече мъртво ченге…

Изля останалата бира върху вестника, мастилото се размаза, замъглявайки снимката и издувайки хартията. Потъна в съзерцание на струйките течност, които постепенно зацапваха страницата. Накрая яростно я разкъса с крака.

Обзе го мъчително безпокойство. Очите му се замъглиха, но не се появиха сълзи; зараждащите се в гърлото му ридания затихнаха, оставяйки го разстроен. Оправи превръзката си, изглаждайки гънките, стегна я, като смени мястото на безопасната игла.

Остана с отпуснати на коленете ръце, загледан в нощта. През първите дни, когато пристигна в селската къща, му бе много трудно да свикне със самотата. Вдигна температура от инфектираната рана, ушите му бучаха — неприятен шум, който се смесваше с песента на щурците. Оглеждаше храсталаците и често му се струваше, че някое стъбло помръдва; нощните шумове го безпокояха. Револверът му винаги бе подръка или, когато лежеше, оставен на корема му. Страхуваше се да не полудее.

Сакът с банкнотите бе до леглото. Протягаше ръка през металния ръб и заравяше пръсти в пачките, преобръщаше ги, опипваше ги, наслаждаваше се на допира.