Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Ева стоеше настрана и изглеждаше умислена. Наслаждаваше се на похотливите погледи, които някои от поканените се осмеляваха да й хвърлят, и с удоволствие им отвръщаше с едва доловима презрителна гримаса.

Остави за малко Ришар, за да отиде до оркестъра и да поръча да изсвирят The Man I Love . Когато прозвучаха първите пленителни и тъжни тактове, тя вече се бе върнала при Лафарг. Върху устните й разцъфна подигравателна усмивка, щом по лицето на лекаря се прочете болка. Той внимателно я прегърна през кръста и я дръпна настрани. Саксофонистът започна жаловито соло и Ришар трябваше да се въздържи, за да не удари плесница на придружителката си.

Накрая се сбогуваха с домакина към полунощ и поеха към вилата във Везине. Ришар придружи Ева до спалнята й. Седнал на канапето, той я наблюдаваше как се съблича — най-напред машинално, после сластно — срещу него, гледайки го с ирония.

Изправи се пред него с ръце на хълбоците, разкрачена, като руното на венериния й хълм бе точно пред лицето му. Ришар сви рамене и стана, за да вземе оставена на библиотеката седефена кутийка. Ева се изпъна на една постелка направо на пода. Той седна по турски до нея, отвори кутийката и извади дългата лула и станиола с малките мазни топчета.

Внимателно напълни лулата и поднесе запалена клечка кибрит, преди да я подаде на Ева. Тя дръпна продължително. В стаята се разнесе блудкав аромат. Бе се излегнала на една страна в поза на зародиш и пушеше, втренчена в Ришар. Скоро очите й се замъглиха и станаха като стъклени… Ришар вече приготвяше втора лула.

Час по-късно я напусна, като залости с двойно превъртане трите резета на апартамента. Когато се прибра в своята стая, на свой ред се съблече и дълго съзерцава сивеещото си лице в огледалото. Усмихна се на образа си, на побелелите коси, на многобройните бръчки, вдълбани в лицето. Изпъна напред разтворени длани, после затвори очи и с едва доловимо движение разкъса някакъв въображаем предмет. Когато най-накрая си легна, дълго се въртя в леглото, преди да заспи чак на зазоряване.

Камериерката Лин имаше свободен ден и тази неделя Роже трябваше сам да приготви закуската. Той дълго чука на вратата на Лафарг, преди да получи отговор.

Ришар яде с наслада, поглъщайки лакомо пресните кроасани. Беше в радостно, почти закачливо настроение. Нахлузи джинси, лека риза, обу си мокасини и излезе да се разтъпчи из градината.

Лебедите кръстосваха гладката повърхност на водата. Когато Лафарг се появи край водните лилии, те приближиха брега. Подхвърли им няколко корички хляб и клекна, за да ядат от ръката му.

После тръгна из градината; площите с цветя образуваха ярки петна сред зелената шир на прясно окосената трева. Насочи се към двайсетметровия басейн, разположен в самия край на градината. Стена, обграждаща отвсякъде имота, скриваше от погледа улицата и дори околните вили.

Запали лека цигара, изпусна дима, подсмихна се продължително и се върна в къщата. Роже бе оставил на кухненската маса подноса със закуската за Ева. В хола Ришар натисна копчето на интерфона и изрева с пълна сила: ЗАКУСКА! СТАВАЙ!

После се качи на горния етаж.

Отключи вратата и влезе в спалнята; Ева още спеше в голямото легло с балдахин. Лицето й едва се подаваше изпод чаршафите, а кестенявите й, гъсти и къдрави коси образуваха тъмно петно върху бледолилавия сатен.

Лафарг седна на края на леглото и остави подноса до Ева. Тя потопи устни в чашата с портокалов сок и неохотно захапа намазана с мед филийка сухар.

— Днес е двайсет и седми… — каза Ришар. — Последната неделя на месеца. Забравили ли бяхте?

Ева леко поклати глава, без да поглежда Ришар. Очите й бяха безизразни.

— Добре — продължи той, — тръгваме след 45 минути!

Излезе от апартамента. В просторния салон се приближи до интерфона и извика:

— Казах 45 минути, разбра ли?

Ева бе застинала, заслушана в усиления от високоговорителите глас.

Мерцедесът пътува три часа, преди да напусне магистралата и да поеме по тесен, криволичещ второстепенен път. Нормандското поле бе изпаднало във вцепенение под лятното слънце. Ришар си отвори газирана вода и предложи на Ева, която дремеше с полуотворени очи. Отказа поднесената й чаша. Той затвори вратата на малкия хладилник.

Роже караше бързо, но умело. Не след дълго паркира мерцедеса пред входа на замък, разположен край малко селце. Гъста гора обграждаше имението, чиито пристройки, защитени от метална ограда, приближаваха първите къщи на селото. Групички излезли на разходка хора седяха на стълбището и се наслаждаваха на слънцето. Сред тях сновяха жени в бели блузи и табли, отрупани с разноцветни пластмасови чаши.