Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

По-късно Тарантулата ти бе разказал всичко. Когато чул виковете, оркестърът в хотела свирел The Man I Love. Излязъл тичешком в парка. Видял те, коленичил в тревата, докато си се опитвал да сграбчиш Вивиан за глезена и да й попречиш да вика.

Алекс бе избягал, без да чака, шмугвайки се в храсталака. Вивиан бе политнала напред. Трябваше да изчезваш. Хукна право пред себе си с онзи по петите. Той излизаше от обилна вечеря и ти без никаква трудност му избяга. Алекс те чакаше на другия край на селото, до мотора.

През следващите дни ти бе много неспокоен. Онзи те бе видял до будката, на поляната, до хотела, за миг ти се бе поколебал, преди да решиш накъде да хукнеш… Но поне не беше от селото, което бе твърде отдалечено от вас. Постепенно тревогите ти се разсеяха. Следващата седмица замина за Англия и се върна чак в края на август. Пък и не за първи двамата с Алекс имахте неприятности!

Тарантулата те издирвал дълго време. Знаел приблизителната ти възраст. Видял смътно лицето ти… Не се обърнал към полицията. Искал на него да му паднеш. Обходил района, разширявайки малко по малко кръга от околни села, дебнейки пред заводите, после и пред училищата.

Три месеца по-късно те видял в едно кафене срещу гимназията в Мо. Проследил те, наблюдавал те, отбелязал си навиците ти, до онази вечер в края на септември, когато ти се нахвърлил в гората.

Нищо не знаеше за Алекс, нямаше откъде да знае… Ето защо сега е тук, пред теб, останал без дъх, изцяло на твоята милост…

Ришар бе зашеметен. Коленичилата Ева бе насочила колта срещу него; изпънала ръце, с показалец, побелял от стискането на спусъка. Повтаряше монотонно с глух глас: ще те убия.

— Ева. Не знаех… Не е справедливо!

Бе разколебана от ненавременните угризения и леко се отпусна. Ришар дебнеше точно този момент. Ритна силно ръцете на младата жена, която изпусна оръжието и извика от болка. Скочи, сграбчи колта и се втурна в стаята, където бе окован Алекс. Стреля два пъти. Алекс рухна, улучен във врата и сърцето.

После Ришар се върна в коридора, наведе се над Ева, помогна й да се изправи, самият той коленичи и й подаде колта.

Залитайки, тя се изправи напълно, пое си дълбоко дъх, прицели се с раздалечени крака, доближавайки края на дулото до слепоочието на Лафарг.

Той я гледаше втренчено, погледът му не издаваше никакви чувства, като че ли искаше да постигне онова безпристрастие, което щеше да позволи на Ева да не проявява никакво състрадание, като че ли искаше отново да стане Тарантула, Тарантула със студени и непроницаеми очи.

Ева го гледаше — смален, рухнал. Изпусна колта на пода.

Качи се на партера, изтича в парка и спря задъхана пред входния портал. Времето бе хубаво, по синята повърхност на басейна пробягваха отблясъци.

Тогава Ева се върна обратно, влезе във вилата и се изкачи на горния етаж. Седна на леглото в спалнята си. Пред нея бе триножникът, покрит с парче плат. Дръпна го, дълго съзерцава отблъскващия портрет на Ришар като травестит, с пиянското лице и сбръчканата кожа, Ришар като застаряваща проститутка.

Бавно слезе обратно в мазето. Тялото на Алекс продължаваше да виси на веригите. На цимента се бе образувала голяма локва кръв. Повдигна главата на Алекс, издържа за момент погледа на мъртвите му очи, после излезе от килията.

Ришар все още седеше в коридора, с отпуснати край тялото ръце и вдървени крака. Горната му устна леко потреперваше. Тя седна до него и го хвана за ръката. Остави главата му да се отпусне на рамото й.

После прошепна с тих глас:

— Ела… не трябва да оставяме трупа тук…

„Мъжът, когото обичам“, популярна мелодия от Джордж Гершуин по текст на неговия брат Айра Гершуин, изпълнявана от Били Холидей, Сара Вон, Ела Фицджералд, Лайза Минели и много други. — Б.пр.

Богато предградие на Париж, осеяно с гори, езера и паркове. — Б.пр.

Авторитетно френско медицинско издание. — Б.пр.

Мари Франсоа Ксавие Биша, френски лекар и физиолог (1771–1802). — Б.пр.

Френски спортен ежедневник. — Б.пр.

Река в Южна Франция, департамент Приморски Алпи. — Б.пр.

Град в Южна Франция, департамент Приморски Алпи. — Б.пр.

Плътно образувание на кожата в резултат на абнормено разрастване на фиброзна съединителна тъкан, появява се след нараняване, изгаряне и др. — Б.пр.