Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Сломена, останала без дъх, сочеше с пръст пленника. Изтича в коридора, падна на колене и повърна. Ришар бе дошъл при нея и я подкрепяше, придържайки я за челото.

Значи това беше последното действие! Тарантулата си бе измислил безумната история за гангстера, за да приспи доверието ти. Бе те залъгал с ласки, отстъпвайки пред прищявката ти да видиш морето, за да те захвърли в безкрайния ужас!

А хитростта му да ти покаже пленения Алекс, също като теб преди четири години, бе имала за цел единствено да те пречупи още повече, да те тласне още повече — беше ли възможно? — към лудостта…

Да, такъв беше планът му! Не да те унижи, като те прави на проститутка, след като те бе скопил, накълцал, смлял, след като бе унищожил тялото ти, за да изгради друго — играчка от плът. Не, всичко това бе една игра, началото на истинския му замисъл: да те тласне в обятията на лудостта, като дъщеря му… Понеже бе издържала всички изпитания, той вдигаше мизата!

Постепенно те бе принизявал, потапяше главата ти в тъмните води, от време на време те сграбчваше за косите, не позволяваше да се удавиш напълно, за да ти нанесе накрая последния удар: Алекс!

Тарантулата не бе луд: той бе гений. Кой друг можеше да измисли толкова умело подготвяна развръзка? Мръсник, трябваше да го убие!

От Алекс нищо нямаше да се получи, трябваше да му е ясно… Със сигурност не възнамеряваше да му приложи същите мъчения, Алекс бе недодялан дървеняк, животно, навремето ти бе забавен, правеше с него каквото си поискаш, би те последвал навсякъде, като куче!

Тарантулата не можеше нищо да направи с него: изтънчеността, която ти познаваше, нямаше да му въздейства. Може би щеше да те принуди да го… Да, той беше окован, гол като червей, точно това искаше Тарантулата!

Не се бе задоволил с един, искаше да владее и двамата. Четири години, на Тарантулата му бяха нужни четири години, за да открие Алекс… Какво бе станало с Алекс? Но най-вече как Тарантулата бе успял да го залови? Та ти нищо не му бе казал!

Тарантулата стоеше до теб. Подкрепяше те. Локвата повърнато се разливаше по бетона. Тарантулата шепнеше нежни думи — душичка, миличка, — бързаше да избърше устата ти с носна кърпа…

Вратата на другото помещение бе отворена. С един скок ти се озова в операционната, взе един скалпел от масата и с бавни стъпки се върна при Тарантулата, насочвайки острието срещу него.

Бяха изправени един срещу друг в осветеното от ярка неонова светлина бетонно подземие. Тя приближаваше спокойно със скалпела в ръка. Ришар не помръдваше. Алекс се развика от мазето. Бе видял Ева да пада на колене, да изчезва от полезрението му, а сега, през открехнатата врата, я виждаше да приближава с нож в ръка.

— Револверът ми, малката! — извика. — Револверът ми, ела, той го остави тук.

Ева влезе отново в мазето, взе оръжието на Алекс, наистина захвърлено на канапето. Ришар дори не бе трепнал, стоеше прав в коридора, но не отстъпваше пред дулото на насочения към гърдите му колт. Каза нещо невероятно:

— Ева, моля те, обясни ми!

Тя спря слисана. Това престорено изумление сигурно бе поредната хитрост на Тарантулата. Но нямаше да се измъкне така лесно мръсникът!

— Спокойно, Алекс! — извика тя. — Ще го пипнем този боклук!

Алекс също не разбираше какво става. Тя знаеше името му! Сигурно Лафарг й го бе споменал. О, да: всичко бе много просто… Лафарг държеше жена си затворена и сега тя се възползваше от случая, за да се измъкне от мъжа си!

— Ева, убий ме, ако искаш, но ми кажи какво става!

Ришар се бе строполил на земята, облегнат на стената. Седеше отпуснат.

— Бъзикаш се с мен! Бъзикаш се с мен! Бъзикаш се с мен!

Бе започнала шепнешком, за да свърши с вик. Жилите на врата й бяха изхвръкнали, погледът й бе изцъклен, цялата трепереше.

— Ева, моля те, обясни ми…

— Алекс! Алекс Барни! И той беше с мен… Той изнасили Вивиан! Дори я изчука отзад, докато… докато аз я държах! Винаги си мислил, че съм бил сам, нищо не ти казах, не исках да преследваш и него… Той също е виновен за лудостта на дъщеря ти, мръсно копеле! А само аз се прецаках!

Алекс слушаше жената. Какви ги приказваше? И двамата ми играят някакъв номер, искат съвсем да откача… После внимателно огледа жената на Лафарг, устата, очите…

— А-а, не знаеше, че сме били двама? — продължи Ева. — Така е, Алекс бе мой приятел! Горкият, не му вървеше особено с момичетата… Налагаше се да му ги… свалям. С твоята хлапачка бе по-трудно, изобщо не искаше да бутне! Харесваше й да я галя, да я целувам, но щом бръкнех под полата й, край! Трябваше малко да я насилим.