Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

— Скоро ще виждаш по-добре! — казва ти Тарантулата и избухва в смях.

Да… ти знаеш какво ти е направил. Инжекциите, порасналите гърди и сега — това.

Когато действието на упойката преминава изцяло, когато напълно си възвръщаш съзнанието, надаваш вой, продължителен вой. Бе те оставил тук, в операционната в мазето, легнал, завързан за масата.

Върна се. Надвеси се над теб. Като че ли не можеше да спре да се смее.

Бе донесъл някаква торта, малка торта със свещичка. Една-единствена свещичка.

— Скъпи мой Венсан, ще отпразнуваме първия рожден ден на някого, когото ти добре ще опознаеш: Ева!

Посочи корема ти.

— Там вече няма нищо! Ще ти обясня. Вече не си Венсан. Ти си Ева.

Разряза тортата, взе едно парче и го размаза върху лицето ти. Вече нямаше дори сили да викаш. Усмихвайки се, изяде другото парче. Отвори бутилка шампанско, напълни две чаши. Изпи своята и изля другата върху главата ти.

— Е, миличка Ева, само това ли имате да ми кажете?

Попита какво ти е направил. Беше много просто. Той избута масата в другия край на мазето, където ти живееше досега.

— Скъпа приятелко, не можах да направя снимки на операцията, която извърших върху вас… При все това, тъй като този тип операции са често срещани, ще ви я обясня с помощта на това филмче.

Пусна прожекционен апарат… На опънатия на стената екран се появи операционна зала. Някой коментираше, но не бе Тарантулата.

„След хормоналното лечение, продължило две години, ще можем да осъществим вагинопластика върху господин X, с когото проведохме многобройни предварителни разговори.

След прилагането на анестезия, започваме с разрязване на част от главичката на пениса — 1,2 см — после отделяме цялата кожа на члена до основата. Разрязваме крачето също до основата… Същото се отнася и до дорсалното нервно-съдово краче на члена. Целта е да издърпаме предния лист на порестите тела до основата на члена…“

Не можеше да откъснеш очи от гледката, от хората с ръкавици, които боравеха със скалпела и пинцетите, дялкайки плътта, точно както Тарантулата бе направил с теб.

„Следващата стъпка се състои от скротоперинеален разрез, като оставаме на 3 см напред от ануса; екстериоризация на члена през разреза и продължаване на дисекцията на кожата и на главичката.

Така постигаме обособяване на уретрата и отделяне от порестите тела по медианата.“

Тарантулата се смееше, смееше… От време на време ставаше да оправи фокуса на картината и се връщаше при теб, потупвайки те по бузата.

„Третата стъпка е създаването на неовагина между уретралната повърхност, от една страна, и ректума отзад, от друга страна, с една вътрешно-ректална тръба, за да контролира отделянето.

Ето отделянето от неовагината, широка 4 см и дълбока 12–13 см… тук, затваряне на предния край на обвивката на члена и инвагинация на кожата на члена в неовагината…

Парчето главичка е екстериоризирано, така че да създаде неоклитор. Кожата от торбичката на тестикулите, която оставихме съвсем тънка, е изрязана: тя ще оформи големите срамни устни.

Тук виждате същия пациент няколко месеца по-късно. Резултатът е напълно задоволителен: вагината е с нормални размери и напълно действаща, клиторът е чувствителен и реагира, уретралното отвърстие е на мястото си и без пикочни усложнения…“

Филмът свърши. В лоното на болката, в долната част на корема усещаше силен сърбеж. Пикаеше ти се. Каза го на Тарантулата… Постави ти сонда и така дойде странното усещане, новото възприемане на половия ти орган. Отново се разкрещя…

Бе ужасно, не можеше да спиш. Тарантулата ти даваше успокоителни. По-късно те отвърза, за да те изправи. Пристъпи едва-едва около масата. Сондата се поклащаше между краката ти, както и тръбичките, свързани с вакуумни банки, които всмукваха секретите. Тарантулата държеше едната, другата бе натъпкана в джоба на халата ти… Бе останал без сили. Тарантулата те изведе от мазето и те настани в малък апартамент. Там имаше будоар, спалня… Всичко това те заслепи. За първи път от две години излизаше от килията. Слънцето къпеше лицето ти. Бе приятно.

„Възстановяването“ трая дълго. Сондата бе изчезнала, банките също. Бе останала единствено дупката там, между краката ти. Тарантулата те принуждаваше да носиш някакъв цилиндър, вкаран във вагината. Било необходимо, твърдеше той, иначе кожата щяла да се затвори. Носи го месеци, месеци наред. Нагоре имаше една особено чувствителна точка: твоят клитор.