Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Ришар невярващо поклащаше глава, смазан от виковете на Ева, от пискливия й глас, който продължаваше да се извисява.

— Аз я прекарах първи. Алекс я държеше, тя се дърпаше… А вие в хотела през това време плюскахте или танцувахте, нали? После пуснах Алекс. Той страшно се забавлява, знаеш ли, Ришар? Тя стенеше, много я болеше… Все пак по-малко, отколкото от това, което ти ми направи. Ще те убия, Тарантула, ще те убия!

Не, Тарантулата наистина нищо не знаеше. Ти така и не му каза. Когато ти призна защо те е осакатил — заради изнасилването на Вивиан, която полудяла, — реши да мълчиш. Единственото ти отмъщение бе да предпазиш Алекс. Тарантулата не знаеше, че сте били двама.

Лежеше там, на операционната маса, и той ти разказа за онази юлска нощ преди две години. Събота. Мотаехте се с Алекс из селото без никаква работа. Училищната ваканция току-що бе започнала. Ти заминаваше за Англия, а Алекс щеше да остане във фермата на баща си, за да работи на полето.

Шляехте се, обиколихте кафенетата — джаги, флипери, — после и двамата се качихте на мотора. Времето бе меко. В Динанкур, голямо съседно село на тридесетина километра, имаше танцова забава, някакъв събор. Алекс стреля с въздушна пушка по балони. Ти оглеждаше момичетата. Бяха много. Късно следобеда забеляза хлапачката. Беше хубавка. Вървеше под ръка с някакъв възрастен, най-малкото доста по-стар от нея тип. Явно баща й. Носеше светлосиня лятна рокля. Косите й бяха чупливи, руси, а все още детското й лице бе без грим. Разхождаха се заедно с други хора и по облеклото им веднага се виждаше, че не бяха селяни.

Седнаха на терасата на едно кафене. Момичето продължи обиколката си само. Заговори я, както винаги любезно. Казваше се Вивиан. Да, онзи с белите коси наистина бил баща й.

Вечерта на площада имаше танцова забава. Покани Вивиан да отиде с теб. Искаше й се, обаче баща й! Бяха дошли тук, в хотела, за някаква сватба. Хотелът се намираше в бивш замък, отдалечен от къщите, и в парка му често организираха приеми, тържества. Трябваше да присъства на сватбената вечеря. Успя да я убедиш: вечерта щеше да дойде тук, до будката за пържени картофки. Бе още хлапе, малко лековерна, но толкова хубавка.

Вечерта няколко пъти намина край замъка. Богаташчетата бяха поръчали оркестър — о, не селяндури с акордеони, а истински оркестър, свиреха джаз, бяха облечени в бели смокинги. Прозорците на хотела бяха затворени, за да предпазят богаташите от недодяланите припеви на селската забава.

Към десет часа Вивиан излезе. Предложи й нещо за пиене. Тя поръча кола, ти — скоч. Танцувахте. Алекс ви наблюдаваше. Ти му намигна. По време на блуса целуна Вивиан. Усещаше колко силно бие сърцето й до гърдите ти. Не умееше да се целува. Здраво стискаше устни. После, когато й показа какво да прави, ето че започна с все сила да върти езика си! Абсолютна будала. Миришеше приятно на някакъв сладък, дискретен парфюм, а не като местните момичета, които си изливаха литри одеколон. Докато танцувахте, ти я галеше по голия гръб — роклята й бе дълбоко изрязана.

Разходихте се из улиците на селото. До една порта отново я целуна. Плъзна ръка под роклята й, по вътрешната страна на бедрото, чак до слипа. Бе възбудена, но те отблъсна. Страхуваше се, че баща й ще се кара, ако отсъства по-дълго. Не настоя повече. Върнахте се на площада. Бащата бе излязъл от хотела да търси дъщеря си. Видя ви заедно, ти извърна глава и продължи по пътя си.

Отдалече видя, че спореха. Изглеждаше ядосан, но се разсмя и се върна в хотела. Вивиан отново дойде при теб. Баща й я пускаше още малко.

Танцувахте. Притискаше се към теб. Ти галеше гърдите й в полумрака. След час пожела да се прибира. Ти направи знак на Алекс, облегнат на бара до дансинга с кутия бира в ръка. Каза на Вивиан, че ще я изпратиш. Хванати за ръка, заобиколихте замъка. През смях я повлече към храстите, в дъното на парка. Тя се противеше, също през смях. Много й се искаше да остане с теб.

Облегнахте се на едно дърво. Вече целуваше съвсем прилично. Позволи ти съвсем мъничко да вдигнеш роклята й. Внезапно сграбчи слипа й и го разкъса, затискайки устата й с ръка. Алекс бе до вас, хвана й ръцете, извивайки ги зад гърба, и я просна на земята. Държеше я здраво, докато ти се наместваше между краката й. Алекс гледаше как действаш.

После ти държеше Вивиан, на четири крака в тревата, докато Алекс се наместваше зад нея. Алекс не се задоволи с това, което ти вече й бе направил. Искаше нещо повече. Прониквайки, й причини силна болка, тя се бореше със силата на отчаянието, освободи се. Крещеше. Ти я последва, задържа я за крака. Успя да я обездвижиш. Искаше да я шамаросаш, но ръката ти сама се сви и в лицето й се заби юмрукът ти. Тилът й силно се блъсна в дънера, до който стояхте. Загуби съзнание, а тялото й бе обхванато от гърчове.