Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

— Как се казваш?

Ришар дръпна за косата клюмналата му глава.

— Барни… Алекс.

— Спомняш ли си жена ми?

— Да…

След няколко минути Алекс даде адреса на къщата в Ливри Гарган.

Досами земята си проправя път свеж полъх. Извиваш се, за да легнеш на една страна, притискаш буза към пода и вкусваш свежата струя. Пресушеното гърло те боли. Пластирът на устните опъва кожата ти.

Вратата се отваря. Става светло. Това е Тарантулата. Втурва се към теб. Защо изглежда толкова разстроен? Прегръща те, внимателно маха пластира от устата ти, обсипва лицето ти с целувки, нарича те „момичето ми“, заема се с въжетата, развързва ги. Вдървените крайници те болят, кръвообращението ти се възстановява рязко, неограничено.

Тарантулата те държи в обятията си, притиска те до себе си. Прокарва ръка през косите ти, гали главата, тила ти. Повдига те от земята, измъква те навън.

Не сте във Везине, а е някаква друга къща… Какво означава всичко това? С шут Тарантулата отваря една врата. Някаква кухня. Без да те оставя, взема една чаша, пълни я с вода, дава ти да пиеш, бавно, на малки глътки…

Имаш чувството, че си погълнала килограми прах; а водата в устата ти — никога не си усещала нещо по-приятно.

Тарантулата те отнася в просташки обзаведен хол. Поставя те да седнеш в едно кресло, коленичи пред теб, отпуска чело на корема ти, обгръща с ръце кръста ти.

Присъстваш на всичко това някъде отдалече, като зрителка на абсурдна игра. Тарантулата е изчезнал. Връща се с покривката, която е забравил в мазето; завива те и те изнася навън. Навън е нощ.

Мерцедесът чака на улицата. Тарантулата те настанява и сяда зад волана.

Говори ти, разказва ти някаква безумна, невероятна история. Едва го слушаш. Отвлякъл те някакъв бандит, за да го изнудва… Горкият Тарантула, полудял е, вече не различава действителността от своите постановки. Не… Въпреки нежността, която демонстрира, знаеш много добре, че ще те накара да страдаш, за наказание… На светофара се обръща към теб. Усмихва се, отново гали косите ти.

Когато пристигате във Везине, отнася те до салона, настанява те на дивана. Изтичва до стаята ти, връща се с някакъв халат; облича ти го, след това отново изчезва… Появява се с поднос: храна и пиене… Дава ти някакви хапчета, не знаеш какви, няма никакво значение.

Кара те да ядеш, настоява да хапнеш малко кисело мляко, плодове.

Когато свършваш, очите ти се затварят, изтощена си. Отвежда те на етажа, слага те в леглото; преди да заспиш, виждаш, че е седнал до теб, че те държи за ръката.

Събуждаш се… Светлината е приглушена, сигурно е рано сутрин. Тарантулата е тук, спи в едно кресло, вратата на стаята зее широко отворена.

Краката все още те болят, примката на въжетата бе много силно стегната. Обръщаш се на една страна, за да виждаш по-добре Тарантулата. Отново мислиш за невероятната история, която ти разказа… Някакъв гангстер? А, да… избягал бандит, който искал Тарантулата да промени лицето му! А ти си била заложничка!

Не знаеш какво да мислиш… Сънят отново те наляга. Прекъсван от кошмари сън. Все същите видения: подсмихващият се Тарантула, ти си излегната на масата, огромният прожектор те заслепява. Тарантулата е с бяла блуза, с хирургическа престилка, бяло кепе, присъства на събуждането ти, смее се с цяло гърло.

Чуваш смеха, многократно умножен, който проглушава ушите ти, още ти се спи, но не, упойката вече не действа… Продължава дълго, връщаш се отнякъде другаде, образите от съня ти още са съвсем живи, а Тарантулата се смее… Извръщаш глава, ръката ти е завързана, не, ръцете ти са завързани… В свивката на лакътя ти е забита игла, свързана е с тръбичка, капкомерът виси от бутилка със серум, която леко се полюлява високо над главата ти… Вие ти се свят, но постепенно силна болка нахлува на тласъци, някъде отдолу, ниско от корема, а Тарантулата се смее.

Бедрата ти са разкрачени, боли те. Коленете ти са привързани за някакви подпори, стоманени тръби… Да… Като онези столове на гинеколозите, за да преглеждат… Ох! Болката се изкачва от члена към корема, опитваш се да надигнеш глава, за да видиш какво става, а Тарантулата продължава да се смее.

— Почакай, миличък Венсан… ще ти помогна…

Тарантулата е взел някакво огледало, придържа те зад тила, поставя огледалото между краката ти. Не виждаш нищо, нищо, освен куп окървавени компреси и две тръбички, свързани с банки…