Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Намерих го на пода, проснат по очи, с крака под масата. Притиснах гърба му и извих ръцете му назад.

Почти бях закопчала белезниците, когато той се извъртя и ме отхвърли от себе си. Беше здрав като бик.

Докато се мъчех да се изправя, Бринкли грабна оръжието си, което беше паднало на пода.

Конклин свали маската си и изкрещя:

— Вдигни ръце, така че да ги виждам.

Бяхме в патова ситуация.

Към главата на Бринкли бяха насочени дула, но той стискаше оръжието си с две ръце. Стоеше в леко приведена поза — военното му обучение си казваше думата. Беретата му беше прицелена в Конклин. А оръжието на Рич беше прицелено в Бринкли.

И аз бях там.

Ударих го с все сила с пистолета си в тила и изкрещях през маската си: „Да не си мръднал и на милиметър, че си мъртъв!“

Ричи изрита оръжието от ръката му и го запрати на пода.

Шест дула държаха Бринкли на прицел, докато му слагах белезниците. Аз бях във възторг, нищо че той започна да се смее.

Вдигнах маската си и вдишах малко от фосфора във въздуха. Не знам какво му беше толкова забавно на Бринкли.

Бяхме го заловили, и то жив.

— Той щеше да ме убие! — изкрещя Елена Бринкли на Джейкъби. — Толкова ли не можете да го държите заключен?

— Какво стана? — извика Бринкли, като се огледа през рамо към мен.

— Помниш ли ме? — попитах аз.

— О, да — каза той, — моята приятелка Линдси Боксър.

— Арестуван сте за бягство от затвора — казах. — Мисля, че ще има и допълнително обвинение за безразсъдно поведение. Може би и опит за убийство.

Зад мен Джейкъби увещаваше Елена Бринкли да запази самообладание, докато я освободи от мястото й.

— Имате правото да мълчите — казах на Бринкли. Елена се дръпна, скъса плата на единия ръкав, разкопча си блузата и измъкна и другата си ръка. После се изправи пред сина си.

— Мразя те — каза му тя, — ще ми се да те бяха убили. — И го зашлеви с шамар през лицето.

— Леле, какъв удар — дяволито ми каза той.

— Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда — продължих.

— Кого будалкаш — изкрещя ми Бринкли, явно не си даваше сметка, че кухнята е пълна с полицаи, които веднага ще му изкарат душата, ако им даде повод.

— Можеш само да ме върнеш обратно в психиатрията — заяви той. — Никакво обвинение срещу мен няма да издържи.

— Млъквай, задник такъв! — отвърнах аз. — Радвай се, че не си в чувал.

— Не, ти млъквай! — развика ми се Бринкли, пръскайки слюнка, с трескав блясък в очите. — Не съм виновен. Знаеш го. Аз съм невменяем.

Внезапно чух Елена Бринкли да крещи: „Не!“ — миялната машина се включи.

Не познавах нещастника, проснат гол на масата пред Клеър. Знаех само, че смъртта му беше свързана с трагедията на „Дел Норте“. Клеър беше свалила скалпа на пациента като чорап, беше срязала горната част на черепа му и беше извадила мозъка.

Държеше куршум с палеца и показалеца.

— Първо е минал през нещо друго, сладурче — осветли ме Клеър. — Може би през дърво. Каквото и да е било, е намалило скоростта на куршума, но човекът все пак си е отишъл.

Обадих се на Джейкъби, който ми каза:

— Нали знаеш, Боксър. Разкажи му, но бъди лаконична.

После ме прехвърли на шефа.

Разказах на Трачио най-същественото: че Уей Фонг, трийсет и две годишен строителен работник, е починал тази сутрин. Че от месец е бил на поддържащи системи в болница „Лагуна Хонда“ с куршум в главата, който не е било възможно да се извади, защото операцията е щяла да го убие. Че куршумът в главата му е от деня, в който Алфред Бринкли е стрелял на ферибота.

— Шестият му изстрел е бил напосоки — казах аз. — И в крайна сметка е убил Уей Фонг.

— Имаш ли номера на мобилния ми телефон? — попита Трачио.

Обикновено спокойните ръце на Клеър потрепериха, когато слагаше куршума в прозрачния плик. После и двете залегнахме над бумагите и аз се обадих в лабораторията.

Чух как Клеър се обърна към мъртвеца, проснат на масата й:

— Господин Фонг, скъпи, знам, че не ме чувате, но искам да ви благодаря.

Патфайндърът на Клеър беше точно до входа за линейките. Преместих дрехите й, взети от химическото, и се настаних до нея.

— Стана като с убийствата на Чарлс Мансън — казах, докато отбиваше по улица „Хариет“. — Две убийства: на Тейт и на семейство Лабианка. Два полицейски екипа работили седмици наред, докато установят, че убийството е извършено от един и същ човек. Така и сега. Екипът на Маклийн е работил по случая с Фонг и е стигнал до задънена улица.