Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Мики Шърман сложи папката в лъскавото си метално куфарче и щракна ключалките. Случаят беше приключен.

— Господин Шърман — каза съдия Мур с порозовяло от бяс лице, — имате ли още въпроси към този свидетел?

— Никакви, господин съдия.

— Госпожице Кастеляно, искате ли да разпитате свидетеля?

Юки нямаше какво да добави към изказването на самия Бринкли, според което, ако не го осъдеха на смърт, щеше да убива отново.

— Нямам други въпроси, господин съдия — отговори тя.

Но докато съдията подканяше Бринкли да стане, малка червена лампичка замига в ума на Юки.

Дали Бринкли беше забил пироните в собствения си ковчег?

Или това беше поредното изпълнение, с което да убеди съдебните заседатели, че е по-луд, отколкото Мики Шърман можеше изобщо да заяви и докаже?

Фред Бринкли седна на твърдото легло в малката си килия на десетия етаж на Съдебната палата.

Навсякъде около него се чуваше шум — гласовете на другите затворници, скърцането на металната количка, затварянето на вратите, ехото по коридора.

Държеше подноса с вечерята в скута си. Изяде сухите пилешки гърди с воднистото картофено пюре и коравото хлебче, съвсем същото му бяха дали за ядене и вчера. Дъвчеше храната старателно, но без да усеща вкуса.

Избърса устата си с кафявата хартиена салфетка, намачка я, докато не стана стегната и плътна като мрамор и я остави точно в центъра на чинията.

После прилежно подреди отстрани пластмасовите прибори, стана от леглото, направи две крачки и пъхна подноса под вратата.

Върна се на тясното легло и се облегна на стената, а краката му увиснаха откъм дългата страна. В тази поза виждаше мивката отляво и празната тухлена стена срещу себе си.

Стената беше боядисана в сиво, на места бяха надраскани телефонни номера и прякори, както и символи, които той не разбираше.

Започна да брои тухлите в стената, проследяваше мислено спойката между тях, сякаш разтворът, който ги слепеше, беше лабиринт, а решението се криеше някъде между тухлите.

Отвън един от охраната вдигна подноса. На баджа му пишеше Ози Куин.

— Време е да си изпиеш хапчетата, Фреди — каза той.

Бринкли отиде до вратата, протегна ръка през решетката и взе малката хартиена чашка, която съдържаше лекарствата му. Пазачът гледаше как Бринкли ги изсипва в устата си.

— Ето на — Ози му подаде друга хартиена чашка, този път с вода. Пак погледна, за да се увери, че Бринкли е глътнал хапчетата. — След десет минути гасим лампите — рече той на Фред.

— Не пускайте дървениците да излизат — каза Фред.

Върна се на матрака си и отново се облегна на стената. Опита да си тананика под нос.

А после се хвана за ръба на леглото и се хвърли с глава към тухлената стена.

И още веднъж.

Когато Юки се върна в съдебната зала, шефът й Ленард Паризи седеше до Дейвид Хейл на масата на защитата. Юки се беше обадила на Лен веднага щом разбра за опита за самоубийство на Бринкли. Обаче не очакваше да го завари в съда.

— Ленард, радвам се да те видя — каза тя, а си помисли: „По дяволите! Той ли ще поеме случая? Това ли ще ми погоди?“

— Съдебните заседатели са одобрили, така ли? — попита Паризи.

— Поне така са казали на съдията. Никой не е имал възражения. Мики дори не поиска отлагане.

— Чудесно. Обичам този самодоволен задник! — изръмжа Паризи.

Шърман тъкмо беседваше с клиента си. Очите на Бринкли бяха целите в синини. На главата си имаше широка превръзка, носеше бледосиня болнична пижама и долнище на райета.

Той се втренчи в масата, като подръпваше косъмчетата на ръката си, докато Шърман му говореше, и дори не погледна нагоре, когато приставът извика: „Всички да станат!“

Съдията се настани, наля си чаша вода, после попита Юки дали е готова със заключителната си реч.

Юки каза, че е готова.

Тя отиде до катедрата, чуваше туптенето на пулса си в ушите. Прочисти гърлото си, после поздрави съдебните заседатели и започна.

— Ние не сме се събрали тук, за да определим дали господин Бринкли има проблеми с психиката — каза Юки. — Ние всички имаме подобни проблеми и някои се справят с тях по-добре от други. Господин Бринкли твърди, че чува гневни гласове в главата си, и вероятно е така. Не можем да сме сигурни, а и не е от значение. Важното е, че умственото заболяване не дава право на никого да убива, дами и господа, а чуването на гласове не променя факта Алфред Бринкли ясно да е осъзнавал, че извършеното от него на ферибота в деня, когато е екзекутирал жертвите си, е престъпно деяние. Невинни жертви — включително и най-невинното същество, деветгодишно момченце. Откъде да разберем дали господин Бринкли е осъзнавал, че онова, което прави, е престъпно? — попита тя съдебните заседатели. — Знаем го, защото го издават всичките му действия. — Юки направи ефектна пауза, огледа залата. Забеляза прикования в нея тежък поглед на Лен Паризи, налудничавия блясък в очите на Бринкли. Забеляза също така, че съдебните заседатели я гледат в очакване да продължи… — Нека да разгледаме поведението на господин Бринкли — каза тя. — Първо, той е носел на ферибота зареден „Смит енд Уесън“ десети модел. Второ, той е изчакал фериботът да спре на кея, така че да не се окаже в безизходно положение някъде насред залива. Това показва, че деянието е планирано. Показва, че има умисъл. Докато „Дел Норте“ е акостирал — каза Юки, като прикова поглед в съдебните заседатели, — Алфред Бринкли внимателно се е прицелвал с револвера си в пет човешки същества. После е побягнал. Тичал е, сякаш го преследва дяволът — продължи Юки. — Това означава съзнание за вина. Той е знаел, че извършеното от него е престъпно. Господин Бринкли се е крил в продължение на два дни, преди да се предаде и да си признае, защото много добре е знаел, че е извършил престъпление. Ние не можем да знаем какво точно се е въртяло в главата на господин Бринкли на първи ноември, но знаем какво е извършил. Самият господин Бринкли го призна вчера следобед. Той се е прицелвал в жертвите си — тук Юки сви китката си като оръжие и бавно го завъртя в полукръг с вдигнати рамене, като се придвижи към публиката и съдебните заседатели. — Натиснал е спусъка шест пъти. Предупреди ни, че е опасен. Най-ясното доказателство за неговата вменяемост е това, че той се съгласи с нас по всички точки. Той е виновен. Трябва да бъде осъден на най-тежкото наказание, предвидено в закона. Моля ви да осъдите господин Бринкли, за да не ни се налага да се тревожим, че той обикаля наоколо със заредено оръжие.