Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— Господин Бойд, тук ли бяхте през целия ден?

— От осем часа сутринта.

— Имате ли камери за наблюдение? — попитах го аз.

— Наемателите имат видеодомофон да виждат кой звъни на външната врата.

— Какво има долу?

— Пералня, боклукчийски кофи и врата, която води към двора.

— Заключва ли се? — попита Конклин. — Има ли сигнална система?

— Преди имаше — каза Бойд. — Обаче след реконструкцията стана общо пространство, така че наемателите имат ключове.

— Ясно. Значи долу няма охранителна система — включих се аз. — Днес забелязали ли сте нещо, или някой съмнителен?

Смехът на Бойд беше почти истеричен.

— Дали съм забелязал някой съмнителен? В тази сграда? Това е първият ден от поне месец, в който не видях нищо подобно.

Униформеният полицай, който стоеше пред вратата на апартамент 5J, беше новак — полицай Мат Хартнет бе висок младеж и приличаше малко на Джими Смитс 6 6 Джими Смитс — американски актьор, роден 1955 г., носител на награди „Еми“ и „Златен глобус“. — Б.пр. . Над горната му устна беше избила пот, а лицето му с тъмни очи изглеждаше пребледняло.

— Жертвата е госпожа Ирене Волковски — каза Хартнет, като ми подаде бележника за регистрация. — За последен път е видяна жива в пералното помещение към единайсет часа. Съпругът й не се е прибрал от работа и все още не успяваме да се свържем с него. Партньорът ми и още един екип разпитват наемателите на улицата.

Аз кимнах, записах моето и на Конклин имена в бележника. Наведохме се под лентата, която беше опъната пред входа, и стигнахме до местопрестъплението, което вече гъмжеше от представители на отдела по местопрестъпленията, а настоящият главен съдебномедицински експерт правеше снимки на жертвата.

Стаята вонеше на газ.

Прозорците от двете страни бяха широко отворени, за да се проветри, от което в стаята беше по-студено, отколкото на улицата.

Починалата беше просната по гръб на пода с прегънати ръце и крака, в беззащитна поза и при самото нападение, и сега, при побутването и подхващането от страна на хората от екипа. Жената беше на видима възраст около шейсет години.

От тила й бе текла кръв. Виждах, че беше попила в изтъркания сив килим, петното се беше разляло до единия крак на пианото.

То беше унищожено.

Онова, което беше останало от клавишите, беше разпарчетосано и омазано в кръв. Клавишите бяха изскубнати, изпотрошени, разпръснати по пода, сякаш някой ги беше удрял с чук.

Доктор Германюк беше вкарал преносими прожектори, за да освети всеки ъгъл на стаята. Тя беше добре поддържана и наскоро мебелирана. Видях парче найлон да се подава под един от краката на дивана.

Доктор Джи ме поздрави, побутна с опакото на ръката очилата си по-нагоре на носа и остави фотоапарата.

— Какво имаме? — попитах го аз.

— Много интересно — каза Германюк. — Освен пианото и това, че всички газови котлони са пуснати, нищо друго не е пипнато.

От вида на местопрестъплението личеше, че най-вероятно нападението е било планирано и че убиецът е хитроумен.

— Жертвата има травми по главата отпред и отзад — каза доктор Джи. — Струва ми се, че са използвани два различни предмета и пианото е единият от тях. Ще ви кажа повече, след като докарат госпожа Волковски в кабинета ми, но и сега мога да разкрия нещо. Все още няма трупно вкочаняване, топла е на пипане, а сините петна тепърва ще се появяват. Тази дама е мъртва само от няколко часа, съвсем отскоро. За малко сме изпуснали убиеца.

Чух гласа на Синди откъм вратата и напуснах местопрестъплението, за да я прегърна в коридора.

— Добре съм, добре съм — смотолеви тя. — Току-що получих съобщенията ти.

— Познаваше ли жертвата?

— Не мисля. Не и по име. Нека да погледна.

Тя добре знаеше, че на местопрестъпленията не се допускат външни лица, но вече бях водила тази битка със Синди и я бях загубила. Сега в очите й се четеше онзи израз. Твърдоглава. Упорита. Хитра.

— Стой настрана. Не пипай нищо.

— Знам. Няма.

— Ако някой има възражения, трябва да напуснеш. И искам да ми обещаеш, че няма да публикуваш и дума за причината за смъртта.

— Имаш думата ми — обеща тя и ме млясна.

Посочих празния ъгъл на стаята и Синди отиде там. Тя пребледня при вида на мъртвата на пода, но понеже беше една от многото в апартамент 5J, не я забелязаха.

— Тази ли е Синди? — попита Конклин, като вирна брадичка към мястото, където беше застанала тя.

— Да, тя е наш човек.