Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— Дами и господа, всички вие сте потвърдили, че сте гледали касетата на Руни за стрелбата на ферибота „Дел Норте“, когато сте били избрани за заседатели. Също така сте потвърдили, че сте готови да приемете доказателствата относно вината или невинността на извършителя. Обещали сте да съдите господин Бринкли според онова, което бъде доказано в тази съдебна зала. Ето защо искам да ви опиша атмосферата на „Дел Норте“ на първи ноември, така че да си я представите ясно.

Денят е бил чудесен за разходка с ферибота — подхвана Паризи, — температура около петнайсет градуса, слънчево. Много от туристите били по шорти, тъй като сме в Сан Франциско, Калифорния, нали така?

В залата екна смях.

— Хубавият ден се превърнал в ад, защото обвиняемият Алфред Бринкли е бил на ферибота. Господин Бринкли нямал пари, той намерил билет за отиване и връщане на пазара на фермерите и решил да си направи малък излет. В джоба си имал зареден револвер с шест патрона в барабана. Та господин Бринкли се разходил до Ларкспур без инциденти, но на връщане, докато фериботът акостирал в Сан Франциско, обвиняемият видял Андреа Канело, която гълчала сина си, симпатично деветгодишно момченце на име Тони. По известни само на господин Бринкли причини той извадил револвера и прострелял трийсетгодишната майка в гръдния кош. Тя починала на място, пред очите на сина си — уточни Паризи. — Тогава момчето на госпожа Канело обърнало ужасени очи към този човек, който застрелял майка му. Какво, мислите, направил Алфред Бринкли? Застрелял Тони Канело, малкото момче, въоръжено с фунийка ягодов сладолед. Тони е бил в четвърти клас, чакал е с нетърпение Деня на благодарността и Коледа, за да получи колело, да порасне и да стане мъж. Господин Бринкли отне всичко това на Тони Канело. Момчето почина същия ден в болницата.

Болезнено сгърчените лица на съдебните заседатели показваха, че Паризи е успял да ги трогне. Една от тях, млада жена със стряскащ пурпурен цвят на косата, прехапа устна, сълзи се стичаха по страните й.

Ленард прекъсна изложението си и остави заседателката да си поплаче.

Съдия Мур се обърна към шестимата мъже и шестте жени:

— Имате ли нужда от почивка? Добре, господин Паризи, продължете.

— Благодаря ви, господин съдия — каза Паризи.

Той хвърли поглед към мястото, където седеше обвиняемият, видя, че Мики Шърман шепне нещо на клиента си и е обърнал гръб на ставащото в залата. Позата му говореше, че встъпителната реч на Паризи не го е притеснила ни най-малко.

Умен ход. Паризи знаеше, че би сторил същото.

— Както ви казах, „Дел Норте“ тъкмо е акостирал, когато господин Бринкли е застрелял Андреа и Тони Канело. Самото акостиране е шумно, по-шумно, отколкото два изстрела. Все пак някои хора разбрали какво става. Този ден на ферибота е бил дежурен господин Пер Конрад — инженер, женен, с четири деца, след две години му предстояло да се пенсионира. Той видял господин Бринкли с оръжието в ръка, видял и окървавените тела на Андреа и Тони Канело на палубата. Господин Конрад се хвърлил да отнеме оръжието на Бринкли, който от своя страна се прицелил и го застрелял между очите. Господин Лестър Нг бил застрахователен агент от Ларкспур, който идвал в Сан Франциско по работа. Също женен, бивш летец. И той се опитал да обезоръжи господин Бринкли. Но също бил застрелян с куршум в главата. Револверът бил последното нещо, което господин Нг видял в живота си. И двамата мъже проявили смелост, героизъм и загинали достойно. Обаче господин Бринкли не бил приключил. — Паризи отиде до ложата на съдебните заседатели, сложи ръце на парапета и погледна всеки от тях в очите. — До него имало една жена, на която цялото ни общество дължи уважение — госпожа Клеър Уошбърн, главен съдебномедицински експерт в Сан Франциско. Доктор Уошбърн била ужасена, но запазила самообладание, обърнала се към обвиняемия и му казала: „Добре, синко, стига толкова. Дай ми оръжието.“ Обаче господин Бринкли й отговорил с изстрел в гърдите. А когато синът й Уили се втурнал да я защити, прострелял и него. За щастие фериботът се ударил в кея и последният изстрел не уцелил. Поради тази причина Клеър и Уили са живи, а госпожа Уошбърн ще бъде свидетел по процеса. — Паризи направи пауза, за да остави на съдебните заседатели време да си представят ужасната сцена. — Няма съмнение, че всичко, което ви разказах, се е случило. Няма съмнение, че гърмежите не са свързани с пола, възрастта, расовата принадлежност на жертвите или с друга причина. Алфред Бринкли е убил четирима души, които не познава, и се е опитал да убие още двама. Господин Джак Руни е запечатал с камерата си тези ужасяващи събития. Той ще бъде свидетел по процеса и ще ни ги покаже. Самият господин Бринкли направи самопризнания, които също имаме на запис и които ще ви покажем. В този случай няма проби от ДНК, нито пръстови отпечатъци или доказателства от какъвто и да било друг вид, каквито виждате в телевизионните сериали. Тук въпросът кой е извършителят изобщо не стои. Ние знаем кой е. Той седи в залата в момента. — И Паризи посочи с пръст мъжа със синия костюм. Главата на Бринкли хлътна в раменете, все едно вратът му се скъси. Очите му бяха вперени право напред. Изглеждаше така натъпкан с лекарства, че Паризи не беше сигурен дали изобщо чува, или вижда нещо. — Защитата ще се опита да ви убеди, че господин Бринкли страда от психични проблеми и затова не е отговорен за действията си — продължи Паризи, като се върна при катедрата. — Медицинските експерти може да имат наглостта да ви убеждават, че той се нуждае от лечение, а не от наказание. Добре, лекари се грижат за престъпниците и в затворите. Лудостта не спасява никого от действието на закона. И не изключва осъзнаване на факта, че да се убиват хора е грехота. Дами и господа, господин Алфред Бринкли се е качил със заредено оръжие на ферибота, той е набелязал жертвите си, за да ги убие. Убил е четирима души. После е напуснал местопрестъплението. Избягал е, защото е осъзнавал, че извършеното от него е престъпление. Обвинението ще докаже, че господин Бринкли е бил с ума си, когато е извършил четири убийства и два опита за убийство. Ще настояваме да го обявите за виновен. Благодаря ви за вниманието. Съжалявам, че някои от вас се разстроиха, но убийствата наистина са трагедия.