Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Синди се усмихна притеснено.

— Не се ли тревожиш?

— Малко — въздъхна Деби. — Обаче апартаментът ми е фантастичен… Сега имам и приятел. Мисля, че го убедих да се премести при мен.

— Щастливка! — Синди отново насочи вниманието си към срещата.

Възрастен мъж взе думата по предложение на домоуправителката.

— Господин Хорн.

— Благодаря. Най-много ме безпокои тази неуловимост — каза той. — Тези бележки под вратите. Убитите домашни любимци. Мисля, че Марджъри е на прав път. Ако полицията не може да ни помогне, трябва да сформираме патрул на наемателите.

Чуха се гласове, а госпожа Галперин извика:

— Хора, вдигайте ръка, моля! Том, имаш ли да кажеш нещо?

Думата взе трийсетинагодишен мъж. Беше слаб и леко плешив, седеше по диагонал от Синди в другия край на помещението.

— Идеята за патрул ми изкарва ангелите — каза той. — Този, дето тероризира всички, може да се запише в патрула. Тогава няма да му се налага да се промъква. Ще има правото спокойно да се разкарва навсякъде. Това не е ли ужасно? В тази сграда живеят, да речем, триста осемдесет и пет души и повече от половината присъстват тази вечер. Като нищо нашият домашен терорист се намира тук. В този момент.

Юки никога не беше виждала Ленард Паризи толкова бесен. Червеното куче, както го наричаха, червенокос, висок, тежеше към сто кила и обикновено беше добродушен и вежлив. В момента обаче тъмните му очи сякаш изстрелваха куршуми, докато удряше с юмрук по масата в конферентната зала.

Чиниите с остатъци от китайска храна заподскачаха пред него.

Петимата нови помощници около масата изглеждаха шокирани. С изключение на Дейвид Хейл, който си беше позволил да каже, че случаят „Бринкли“ е „лесен успех“.

— Няма подобно нещо — ревеше Паризи, — делото О Джей 5 5 Известният случай с О Джей Симпсън; а Робърт Дърст е милионер, който убива Морис Блек (2001 г.) и го разфасова, защото полицията нямало да повярва, че убийството е станало случайно; той наема скъпи адвокати и е оправдан поради невъзможност версията му да бъде оборена. — Б.пр. беше лесен успех.

— Робърт Дърст — добави Юки.

— Бинго — каза Паризи и се взря във всеки от тях. — Дърст призна, че е убил съседа си, нарязал го на парчета, хвърлил го в океана, а журито, съставено от нему подобни, го обяви за „невинен“. Това е и предизвикателството, пред което ни изправя Бринкли, Дейвид. Имаме писмените му самопризнания и повече свидетели, отколкото можем да преброим. Престъплението е запечатано на запис. Въпреки това няма да е лесен успех.

— Ленард — възрази Хейл, — този запис на престъплението показва убиеца в действие. Той ще се приеме в съда като неоспоримо доказателство.

Паризи направи гримаса.

— Голям булдог си, Дейвид, браво на теб. Всички ли знаят за Родни Кинг? — попита Паризи и разхлаби вратовръзката си. — Родни Кинг, чернокож, пуснат под гаранция, отказва да слезе от колата си, след като е спрян от полицията заради превишена скорост. Бил е изкаран насила от колата си и ударен петдесет и шест пъти от бели ченгета — ужасен побой, всичко е записано с любителска камера. Стигна се до процес. Полицаите бяха оправдани, така започнаха расовите бунтове в Лос Анджелис. Тоест записът не е улеснил успеха. Може би причината е следната: първия път, когато видиш записа, си ужасен. Втория път си възмутен. Но когато го гледаш за двайсети път, мозъкът ти познава всеки кадър, знаеш много добре, че става нещо нередно, но шокът е преминал. Всеки в тази страна, който разполага с телевизор, е гледал записа на Джак Руни с гърмежите на Бринкли срещу тези хора безброй пъти и отново, и отново. Досега ефектът от шока е преминал. Нали? Така или иначе, касетата е налице. Трябва да спечелим това дело. Ще използваме всички средства да притиснем Бринкли. Но имаме насреща си умна и непоколебима защитничка в лицето на Барбара Бланко — Паризи се облегна назад. — Тя определено не се е заела с тази обществена защита заради парите. Тя вярва в клиента си, а заседателите ще го разберат. Трябва да сме подготвени за всичко. С което приключвам днешното си слово.

В конферентната зала се възцари уважително мълчание. Определено Лен Паризи беше тарторът тук.

— Юки, пропуснахме ли нещо?

— Не, според мен се погрижихме за най-важното.

— Добре ли се чувстваш?

— Прекрасно! Нямам търпение да започне!

— Естествено. Ти си на двайсет и осем години. Аз обаче имам нужда от сън. Утре те чакам в седем и половина сутринта. Всички останали бъдете в готовност. Утре ще бъде изтощителен ден.