Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— Работим заедно с ФБР — каза Маклийн, — използваме техните бази данни, техните източници, но те няма да се включат активно, докато нямаме реално основание да смятаме, че Мадисън е била изведена от щата.

— Ами кажете им, че е така.

Джейкъби се включи:

— Господин Тайлър, това, което искаме вие да ни кажете, е дали сте получавали съобщение от похитителите, което ви забранява да се свързвате с полицията? Случило ли се нещо подобно?

— Нищо подобно — каза Елизабет Тайлър. — Хенри, ти чувал ли си се с тях в офиса?

— Нито дума! Кълна се.

Гледах семейство Тайлър и си мислех за Паола Ричи.

Казах им:

— Споменахте, че Паола Ричи е била горещо препоръчана. Кой я препоръча?

Елизабет Тайлър се наведе напред.

— Паола дойде при нас чрез нейната служба.

— Каква служба? — попита Маклийн, от стреса челюстта му се беше сковала.

— Агенция по заетост — каза Елизабет Тайлър. — Те намират, спонсорират и обучават добре подбрани чужденки. Те изготвят работните им документи и им намират работа. Паола беше изпратена от агенцията, имаше и големи препоръки от Италия. Тя беше много прилична млада жена и ние я обичахме.

— От работодателите ли получава възнагражденията си тази служба? — попита Джейкъби.

— Да. Доколкото помня, им платихме около осемнайсет хиляди долара.

Споменаването на подобна сума накара ръцете ми да затреперят, а стомахът ми се обърна.

— Как се нарича агенцията? — попитах.

— „Уестбъри“… Не, „Уестуд Реджистри“ — каза Хенри Тайлър. — Ще говорите ли с тях?

— Да, но моля ви, не казвайте нищо за това обаждане на когото и да било — предупреди Джейкъби. — Просто се приберете вкъщи. Бъдете наблизо до телефона. И оставете „Уестуд Реджистри“ на нас.

— Ще се свържете ли с тях? — попита отново Хенри Тайлър.

— Ще ги разнищим.

Синди Томас говореше по телефона с Юки, докато зареждаше миялната машина.

— Той просто е много забавен — каза Синди за Уит Юинг, симпатичния репортер от „Чикаго Трибюн“, когото беше срещнала преди около месец по време на процеса за общинската болница.

— Онзи с очилата, нали? Той напусна съдебната зала през аварийния изход, така ли беше? Дето пусна алармата? — закиска се Юки, щом си спомни.

— Да. Виж… освен това може да се шегува със себе си. Уит казва, че е недодяланото братче на Кларк Кент 4 4 Тоест на персонажа Супермен. — Б.пр. — изхили се в отговор Синди. — Заплаши да дойде в града и да ме изведе на вечеря. Дори се опитва да получи акредитация за процеса на Бринкли.

— Чакай малко, нали не смяташ да направиш същото като Линдси. Уит живее в Чикаго. Защо въобще да започвате връзка, щом сте обречени на провал?

— Ами… отдавна не съм… хм, не съм се забавлявала.

— Аз също — въздъхна Юки, — не само че не помня откога, но не помня и с кого.

Синди се изсмя, а после Юки я помоли да изчака, за да отговори на друго обаждане. Когато пак се чуха, й каза:

— Хей, репортерче, Червеното куче ме зове. Трябва припкам.

— Давай — отвърна Синди, — ще се видим в съда.

Синди затвори и пусна миялната машина, а после изпразни кофата за боклук. Завърза чувала, излезе, натисна бутона за асансьора и когато той спря, провери дали е празен, за да слезе с него.

Отново си помисли за Уит Юинг и за Линдси и Джо, както и за връзките от разстояние, които по дефиниция приличаха на влакче на ужасите.

За малко ти е забавно, а после ти призлява.

А сега имаше и друга причина да иска да има приятел, който да е в града — самият ужас да живее в тази сграда сама. Натисна „С“ за сутерен и асансьорът, чиято облицовка беше сменена наскоро, се залюля по пътя си надолу. Минута по-късно Синди стъпи в усойното подземие на сградата.

Както вървеше към отделението за боклука, чу да плаче жена, звукът ясно отекваше и беше придружен с бебешки хленч!

Това пък какво е?

Синди зави под сводовете на сградата и видя русокоса жена около нейната възраст с дете в ръцете.

В краката на жената имаше голяма торба за боклук.

— Какво става? — попита Синди.

— Кучето ми — проплака объркана жена. — Погледнете!

Тя се наведе, отвори торбата за боклук, така че Синди успя да види малко куче на черни и бели петна, цялото в кръв.

— Оставих го навън само за няколко минути — каза тя — само за да внеса бебето в апартамента. О, Боже. Обадих се в полицията да се оплача, че някой го е откраднал, но вижте. Някой, който живее тук, го е сторил. Някой е пречукал Барнаби.