Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— Много прост случай — каза новият й съотборник. — Лесен успех!

Юки се изправи пред съда с чувството, че това е първият случай в живота й. Тя стисна ръбовете на катедрата, сети се как зад това чудо заставаше Лен и как то изглеждаше като статив за ноти пред него. А тя надничаше иззад него като ученичка.

Съдебните заседатели я загледаха с очакване.

Дали щеше да ги убеди във вината на подсъдимия?

Юки извика първия си свидетел, полицай Боби Коен, ветеран от полицията с петнайсетгодишен стаж, чийто маниер да излага фактите беше съвсем на място за тяхната стратегия.

Тя го накара да опише видяното на ферибота „Дел Норте“ — как е действал и така нататък, а когато приключи с разпита, Мики Шърман зададе единствения си въпрос към полицай Коен.

— Вие свидетел ли сте на случилото се?

— Не, не съм.

— Благодаря! Това беше всичко!

Юки си набеляза Коен с идеята, че макар да не е присъствал лично на случката, ще съумее да създаде необходимата нагласа у заседателите — ще им пресъздаде картината на случилото се нещастие, а върху тази картина тя щеше да надгражда.

Призова Бърнард Стрингър, пожарникаря, който беше видял как Бринкли застреля Андреа и Тони Канело. Стрингър пристъпи тежко към стола и преди да заеме мястото, се закле. Наближаваше трийсет години, типичен американец с открито лице и с вид на бейзболен играч.

Юки попита:

— Господин Стрингър, какво работите?

— Пожарникар съм в команда четиринайсет на Двайсет и шеста и „Гиъри“.

— Защо на първи ноември се качихте на ферибота „Дел Норте“?

— Аз съм неделен татко — каза той с усмивка, — децата ми обожават ферибота.

— Този ден случи ли се нещо необичайно?

— Да, станах свидетел на стрелбата на горната палуба.

— Стрелецът в съда ли се намира? — попита Юки.

— Да, тук е.

— Можете ли да го посочите?

— Ето го. Мъжът със синия костюм.

— Съдебният стенограф да запише, че господин Стрингър посочи обвиняемия Алфред Бринкли, моля. Господин Стрингър, на какво разстояние бяхте от Андреа Канело и сина й Антъни, когато господин Бринкли стреля по тях.

— На такова разстояние, на каквото съм сега от вас. На около метър и половина — два.

— Ще ни разкажете ли по-подробно какво видяхте?

Лицето на Стрингър сякаш се сви, когато се върна мислено към този ужасен и кървав ден.

— Госпожа Канело гълчеше детето — стори ми се, че беше доста сурова. Не ме разбирайте погрешно, не че му се е нахвърлила. Но детето изглеждаше много разстроено, даже се канех да се намеся. Така и не успях обаче, защото обвиняемият я застреля. После той уби и момченцето. После настана хаос.

— Господин Бринкли каза ли нещо на жертвите, преди да стреля?

— Не. Просто стреля. Бам. Бам. Пълно спокойствие.

Юки остави за секунда думите на Бърнард Стрингър да отекнат в залата, после попита:

— Да уточним. Като казвате „пълно спокойствие“, какво имате предвид?

— Имам предвид него, начина, по който уби тези хора. Съвсем хладнокръвно.

— Благодаря, господин Стрингър. Свидетелят е ваш — каза Юки на защитника.

Юки наблюдаваше как Мики с ръце в джобове се приближи до свидетеля, огрян от отразената светлина, която блестеше от дъбовата ламперия на съдебната зала. Усмивката му изглеждаше искрена, но естественото му и на пръв поглед сдържано поведение беше само прикритие на таланта да напада неочаквано.

Юки беше работила рамо до рамо с него и беше тренирана да разпознава признаците на това поведение. Шърман имаше навика да докосва с пръст горната си устна точно преди да „захапе“ свидетеля за гърлото.

— Господин Стрингър, госпожа Канело или Антъни Канело провокираха ли с нещо клиента ми? — попита той.

— Не. Доколкото мога да преценя, те не забелязваха присъствието му.

— Казвате, че клиентът ми изглеждал спокоен, когато ги е застрелял?

— Той поначало имаше налудничав вид, но когато натисна спусъка, изглеждаше, както ви казах, хладнокръвен. Празен поглед. Ръката му не трепна.

— Като го гледате днес, господин Бринкли същият ли е, както ви изглеждаше на ферибота?

— Не съвсем.

— Кое му е различното?

Стрингър въздъхна и погледна ръцете си, преди да даде отговор.

— Изглеждаше занемарен. С дълга коса. Със сплъстена брада. Дрехите му бяха мръсни и миришеха.

— Значи занемарен вид, празен поглед и е вонял. И сте го видели как убива двама души, които не са го провокирали с нищо. Които дори не са му обърнали внимание.