Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Е, Томаш? Научи ли нещо?

— Да, разбира се. Но вижте, аз не съм нов член на NEST . Присъствам на заседанието, нищо повече.

Белами се взира в него една дълга секунда. Изражението му беше замислено и леко иронично.

— Доколкото си спомням, вие не сте тук просто за да присъствате на заседанието…

— Не съм ли? Какво тогава правя тук?

— Тук сте, за да ни помогнете да дешифрираме един e-mail на „Ал Кайда“.

— Но вие казахте, че ще имам достъп до този e-mail само ако приема да се присъединя към NEST . И доколкото знам, още не съм приел.

— Ще приемете.

Историкът се разсмя.

— Какво ви дава основание да сте толкова сигурен?

— Разчитам на човека, когото ще ви представя. Всеки момент ще пристигне.

— За кого говорите?

Лицето на американеца цъфна в познатата безжизнена усмивка.

— За жената огън, разбира се.

Тънките пръсти на шейха се плъзнаха с обожание по кожената корица на Корана, сякаш учителят вярваше, че с този жест се докосва до бог.

— Защо направи това? — попита благо шейх Саад.

Ахмед издържа, без да трепне, погледа на учителя, убеден, че няма порицание, което да го отклони от пътя на истината.

— Кафирун са, шейх Саад.

— Е, и какво от това? Какво лошо са ти сторили?

— На исляма са сторили лошо. А който прави лошо на исляма, прави го и на Аллах, и на уммата . А който обижда Аллах и уммата , обижда мен.

— Наистина ли така смяташ?

— Да.

— На това ли те учих през тези пет години? Това ли научи от мен? Това ли научи в тази джамия?

Момчето наведе глава и не отговори. Шейхът замислено погали брадата си.

— Кой ти разправя тия неща?

— Някои хора.

— Кои хора?

Момчето замлъкна за момент. Ако споменеше учителя Айман, можеше да му навреди, помисли той. Може би беше по-добре да отговори уклончиво.

— Приятелите ми.

Саад заби пръст в ученика си.

— Тогава ще кажеш на приятелите си, че като преследват християните, те самите са кафирун .

Ахмед вдигна учудено очи.

— Какво искате да кажете с това, шейх Саад?

Учителят посочи към Корана, който държеше в ръцете си.

— До коя сура си стигнал?

— Моля?

— Коя е последната сура, която си научил наизуст?

Ученикът гордо се усмихна.

— Вече съм стигнал до сура 25, шейх Саад.

— За пет години си наизустил Корана до сура 25?

— Да.

— Изрецитирай ми тогава сура 5.

— Сура 5 ли, шейх Саад? — учуди се отново Ахмед, ококорил очи. — Но тя е много голяма…

— Тогава само аят 82 от сура 5.

Момчето затвори очи и направи усилие да си припомни. Наум изреди ред по ред сура 5, докато стигна най-сетне до въпросния аят.

— „Ще откриеш, че сред хората най-силни по вражда към вярващите са юдеите и онези, които съдружават — издекламира той, — и ще откриеш, че сред тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: «Ние сме християни»“.

— Виждаш ли? — попита шейхът. — Виждаш ли? Сред християните ще намериш най-близки на вярващите! Това е казал Аллах в Корана! Самият глас на Аллах го казва!

— Но, шейх Саад, в същата тази сура 5 има и други аяти — мотивира се Ахмед, без да се предава. — В аят 51 Аллах казва следното: „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях“.

— Истина е — призна Саад. — Но си припомни какво казва Аллах в аят 256 на сура 2: „Няма принуда в религията!“. Тоест не можем да принуждаваме християните да си сменят вярата.

— Проблемът, шейх Саад, е, че в същата тази сура 2, аят 191, Аллах казва друго: „А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците!“. И два аята по-долу Аллах казва: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен срещу угнетителите!“.

Шейх Саад стана от мястото си. „Какво момче — каза си той. — Освен че е надраснал възрастта си, знае като по вода първата част на Корана! От три кладенеца вода ще пие, но ще намери верен отговор“.

— Чуй ме, Ахмед, факт е, че всичко това е написано в Корана и отговаря на волята на Аллах — съгласи се, като говореше бавно, сякаш претегляше всяка дума. — Но трябва да ти припомня, че бог признава юдеите и християните, които нарича адепти на Писанието. И в аят 109 на сура 2 Аллах казва: „Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите си, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Извинявайте и прощавайте“. Виждаш ли? „Извинявайте и прощавайте“. Макар и Аллах да порицава юдеите и християните, Той призовава праведните да простят на хората на Писанието. Така че трябва да простим. Сам Аллах тъй е повелил.