Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Нощта на могъществото имаше значи повече мощ, отколкото хиляда месеца? Ангели се спускат на земята по волята на Аллах? Той сам отвори Корана и прочете и препрочете сура 97. Истина беше, там го пишеше! Как да не се възползва от това и да се моли през цялата нощ, след като е по-ценна от хиляда други? Затова се моли часове наред, но честно казано, нямаше за какво толкова да моли бог. Разбира се, като добър мюсюлманин би било по-достойно да се помоли за бедните и онеправданите. И той се помоли. Трябваше да се помоли и за това да бъде винаги честен и доблестен, както повелява Коранът, и Аллах да му дава сили, за да може да следва законите му и да не допусне да се поддаде на съблазън. И той се помоли.

Оттогава насетне започна да спазва саум през целия месец Рамадан, макар и тайно, молейки се през Нощта на могъществото чак до зори. Към обичайните молитви, които знаеше от седемгодишен, добави онези, които беше научил от учителя Айман. От дванадесетата си годишнина започна да се моли за онеправданите и за безсмъртието на душата си. Но по това време сметна за уместно да се моли и за исляма в този труден час, трябваше да се моли и да се яви наследник на Пророка, трябваше да се помоли за възстановяването на халифата.

И той се молеше.

Някой почука леко на вратата по обед. Месец беше изтекъл от Рамадана и цялото семейство беше седнало на масата, похапвайки печено яре.

— Ахмед, върви да видиш кой е — нареди баща му, който държеше голям къс месо.

Синът му стана и отиде да отвори вратата. Отвън стоеше някакъв мъж с покорен поглед и приведено тяло.

— Господин Бараках тук ли е?

Ахмед погледна към хола.

— Татко, за теб е.

— Кой е?

— Някакъв господин. Иска да говори с теб.

Господин Бараках изтри ръцете си в салфетка и стана. Ахмед се върна на масата, без да се интересува от разговора, който се поведе на вратата.

След минута обаче баща му извика силно:

— Ахмед, ела тук!

Тонът му прозвуча неочаквано властно и момчето стреснато подскочи на стола.

— Ела тук, казах!

Ахмед стана, като се питаше какво би могло да ядоса толкова баща му. Боязливо пристъпи към вратата, откъдето баща му не беше помръднал. Посетителят стоеше на улицата с приведена глава като разкаян грешник.

— Да, татко?

Шамарът изплющя внезапно и с такава сила, че момчето се олюля и се блъсна в стената.

— Срам нямаш ли? — извика баща му, като го дръпна отново към вратата. — Възпитание нямаш ли?

— Какво има, тате? — едва успя да промълви той. — Какво съм направил?

Получи още един шамар, този път по другата буза.

— Какво си направил ли? И имаш наглостта да питаш какво си направил? — Хвана го за врата и го застави да погледне посетителя в лицето. — Познаваш ли този господин?

С премрежени от сълзи очи Ахмед се взря в непознатия.

— Не — пророни той, поклащайки глава.

— Този човек живее от другата страна на канала, в християнския квартал. Казва, че ти и приятелите ти сте хвърляли камъни по къщата му. Истина ли е?

Ахмед изтръпна и се вгледа по-внимателно в посетителя с покорния поглед и превит гръб. Това ли беше кафир ? Това ли беше онзи страшен кръстоносец? Тези хорица ли скверняха исляма?

— Отговори — настоя баща му, разтърсвайки го като чувал с картофи. — Истина ли е?

Ред беше на Ахмед да сведе глава.

— Да — прошепна той.

Без да пуска сина си, господин Бараках се обърна към посетителя, извини му се и се сбогува с него. Когато непознатият се отдалечи, затвори вратата и повлече момчето към стаята му. Щом затвори вратата, Ахмед видя баща му да сваля колана от панталоните си и разбра какво го очаква.

Проклет кафир .

Вратата на залата на Големия съвет се отвори и Франк Белами отново се появи, придружен от нисък закръглен мъж с посивяла брада и малки очила, закрепени на върха на носа му. Изглеждаше толкова безобиден и комичен, че съседът на Томаш се наклони към португалеца и отбеляза иронично:

— Ако МОСАД изглежда така, Израел е загубен!

Историкът се усмихна от любезност, но продължи внимателно да следи двамата мъже, които вървяха към масата. Белами покани госта на мястото му и изчака да се настани.

— Приятели, представям ви Давид Манхеймер.

Новодошлият кимна и поздрави присъстващите.

— Шалом.

Групата отговори на поздрава и човекът от ЦРУ поднови представянето.

— Както някои вече знаят, Давид е нашият човек в МОСАД. Той познава много добре ислямските терористични групи. Разпитвал е много от терористите, участвал е в изготвянето на профил на групите, както и на мотивационните модели, които се използват от разузнавателните служби в целия Западен свят. За нас е чест, че днес е тук, макар и за кратко, защото му се налага да се върне на другото съвещание. — Усмихна се на израелеца. — Go on 48 48 Хайде! Продължавай! (англ.). — Б.пр. , Давид.