Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— В името на Аллах, не!

Нападенията над християнския квартал започнаха да стават по-дръзки. Ахмед и групата му пълнеха джобовете на джелабите с камъни, пресичаха моста и извършваха нападения над все по-отдалечени къщи. Осмелиха се да обсипят с камъни дори един ресторант, но щом се появеше някой възрастен, бягаха и тичешком се прибираха в квартала си. В края на всеки такъв рейд адреналинът ги караше да се чувстват безстрашни като Саладин, макар и не толкова милостиви.

Ахмед знаеше, че родителите му не биха одобрили нападенията, но вярваше, че така изпълнява своя дълг на добър мюсюлманин. Той смяташе, че изпълнява дълга си на правоверен наполовина. Другата, духовната половина, беше свързана с уединението в джамията и ежедневното наизустяване на Корана. Но най-голямото духовно предизвикателство идваше всяка година, в един и същи месец.

Рамадан.

Когато свещеният месец настъпи за първи път, след като се беше запознал с шейх Саад, Ахмед реши тайно да спазва саум 42 42 30-дневен пост, спазван от мюсюлманите по време на месец Рамадан. — Б.р. — четвъртия стълб на исляма. Децата бяха освободени от саум, както повтаряха родителите му и моллата, но Ахмед вярваше, че негов дълг на добър мюсюлманин е да го спазва.

— Саум ни помага да добием някаква представа за онова, което теглят по-несретните сред нас, които нямат какво да ядат — обясни му шейхът, когато един ден се заговориха за Рамадана. — Добрите мюсюлмани трябва да постят в смирение пред бога.

През свещения месец Ахмед ставаше преди зазоряване, както и преди, но сега споделяше със семейството си лека и доста безвкусна закуска на мъждукащата светлина на лампите в хола. Избягваха солта, за да не ожадняват, тъй като трябваше да се въздържат от пиене на вода и други напитки. Саум започваше призори, когато майка му приготвяше следобедната закуска за училище.

Петте му братя и сестри излизаха от вкъщи някъде около осем сутринта. Ахмед заедно с двама от по-големите си братя ходеше на медресе, а сестрите му отиваха на друго училище. Щом пристигнеше в училище, момчето изхвърляше храната и не хапваше нищо цял ден. Трудно му беше без храна първите часове и дни, но след известно време започна да свиква и въпреки известно усещане на отпадналост и раздразнителност, успяваше скришом да спазва саум.

Така откри, че най-хубавото време на Рамадана беше привечер. Когато слънцето се спускаше отвъд хоризонта в червено и от джамията се разнасяше меланхоличният зов на мюезина за молитва, майка му пръсваше по масата фурми и тук-там кани с вода и всички на секундата ги омитаха, и най-малките също, макар че възрастните знаеха, че те не са постили. После следваше вечерната молитва и голямата вечеря, която бе наистина разкошна. Масата се изпълваше с най-изискани ястия, като богато подправени кушари 43 43 Арабско ястие от макарони, нахут и леща със сос. — Б.пр. , вкусни фалафели 44 44 Кюфтенца от нахут или бакла; понякога смес от кайма и зеленчук. Буквално преведена, думата означава „прехрана“, което говори колко много е ценено това ястие в арабската кухня. — Б.пр. или молохия 45 45 Растение, подобно на спанака. Ястието от молохия се нарича още „кралско“, тъй като само на фараоните е било разрешено да консумират това растение. — Б.пр. , поднесена с хляб балади 46 46 Плоски питки. — Б.пр. и сирене домиати 47 47 Вид бяло меко сирене, произвеждано в Египет и други страни от Близкия изток. — Б.р. , обилно полято с чай и кисело мляко. Накрая идваха задължителните десерти — различни баклави, които момчето поглъщаше лакомо.

Ахмед посрещна Рамадан като време за добри дела. Освен грижата за вечерята, майка му използваше дните на леност и безделие, за да приготви храна за бедните. Синът, милостив и обзет от добри намерения, използваше петъците, в които не се работеше, за да й помага. Носеше тенджерата в джамията, където храната се разпределяше между нуждаещите се.

Когато за първи път спази тайно саум и настъпи Лайлат ал Кадр , Нощта на могъществото, в която се чества низпосланието на първите сури от Корана, Ахмед не можа да мигне. Цяла нощ се моли с упование в даденото пред бога обещание, че не ще пропусне нито една молитва.

„Записано е в Свещената книга: «Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца»“ — беше му казал шейх Саад на един от уроците в джамията, рецитирайки аяти 3 и 4 от сура 97. — „Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея с позволението на техния Господ за всяка повеля“.