Джей Баркер - И пета ще умре

— Съжалявам, ако съм те притеснил. Понякога боли.

Лили искаше да го попита какво има предвид, но не го стори. Вместо това запази мълчание.

— Понякога — продължи той, — имам чувството, че някой бърка с пръсти в очите ми и ги стиска с цялата си сила, недостатъчно да се пръснат, но почти. Имам лекарства, но от тях ми се объркват мислите, не мога да се фокусирам, а точно сега това е наложително. Трябва да съм с бистра глава.

Лили искаше да го разпита за това, да открие какво му има, но не сподели тези мисли. Не искаше да говори с похитителя си.

Той посегна, почеса се през шапката и се изправи.

— Време е да повторим.

Ден втори, 11:49 ч.

Клоз оттласна стола си с десния крак и го завъртя.

— Вярно ли? Сам не може да спре да бъде ченге? Това не е точно извънредна новина.

Наш седеше на ръба на заседателната маса, Софи и Клеър — от другата страна.

— Трябвало е да ни каже.

— Нямаше да го прикрием, нали? — попита Клеър. — Звучи ми, сякаш капитанът дори не ти е дал шанс.

Наш посочи през коридора.

— Заради онези клоуни ей там.

Клоз пак завъртя стола.

— На случая с големи букви пише „Заговор“.

— Какво имаш предвид? — попита Наш.

— Някой на по-високо ниво си прикрива следите. Би трябвало да работим по случая направо с федералните. Вместо това ни взеха разследването и ни отрязаха. В кой свят това звучи разумно? Ще ви кажа — в свят, в който някой от горните етажи иска да дистанцира отдела си от случая.

— Кой? Долтън ли?

— Може и по-високо да е. Кметът е дружка с Талбът. Той понесе доста удари, когато кулата му от карти рухна. След това пресата взе да разправя, че Сам е пуснал Бишъп на свобода…

Клеър го замери с химикалка.

— Сам не е пуснал никого. Спаси онова момиче.

Клоз улови химикалката и я пусна в джоба си.

— Ние го знаем, но историята става по-пикантна, ако той го е пуснал. Приятелят на кмета е престъпник, главният детектив по случая пуска сериен убиец просто ей така да си обере крушите… съвсем разумно звучи федералните да дойдат и да изритат всички останали от разследването.

Клеър се обърна към Наш.

— Смяташ ли, че той има връзка с Бишъп?

— Сам ли?

— Аха.

Наш сви рамене.

— Знам ли.

— Способен ли е на такова нещо? — изуми се Софи. — Да говори с него на своя глава?

Наш пак сви рамене.

— Приема нещата прекалено лично от смъртта на Хедър насам.

— Коя е Хедър? — попита Софи.

Клеър наклони глава:

— Не си ли чула?

Софи поклати глава.

— Съпругата на Сам беше убита по време на обир в квартален магазин няколко седмици преди да се разиграе тази история с Бишъп. Вероятно Портър не би трябвало изобщо да е на работа, но беше по случая с У4М от самото начало, така че, когато мислехме убиеца за загинал, се наложи да го извикаме. У4М беше неговият случай. Хванаха оня тип, който е убил жена му, после обаче той успя да избяга от ареста. Бишъп уби Талбът, Портър спаси Емъри и след това прекара известно време в болница да се лекува. Когато се прибра у дома, намери на леглото си кутия. Вътре имаше бележка от Бишъп и ухо, принадлежащо на мъжа, убил съпругата му. Бишъп го беше спипал — обясни Клеър.

— Какво пишеше в бележката?

— Бишъп молеше Сам за помощ в търсенето на майка си — осведоми я Наш.

— Майка му ли? Какво общо има пък това със случая?

Клеър подбели очи.

— В момента наистина нямаме време за всичко това. Ще ти обясня, когато се върнем в колата. Трябва да продължим нататък, да измислим как да работим без Сам… — тя се извърна отново към Наш. — Какво стана в къщата на Рейнолдс?

Детективът зареди снимките на телефона си и го плъзна през масата към Клеър и Софи.

Клоз също се наведе да погледне.

— Направил го е онзи тип, убиецът на Ела Рейнолдс ли?

— Не вярвам в съвпадения — отвърна Наш.

— Но защо?

— Това е въпросът за един милион долара.

Софи прегледа набързо снимките.

— Това е безсмислено! Ако извършителят е взел на мушка семейство Рейнолдс, защо ще отвлича Лили Дейвис? Те не се познават. Няма връзка помежду им.

— Трябва да има връзка, просто още не сме я открили. Какво знаем по-точно за бащата? — попита Клеър.

— Наш се изправи и отиде до бялата дъска. Написа Флойд Рейнолдс и го подчерта, после под него сложи и Лийан Рейнолдс — съпруга.

— През последните двайсет години е работил за „Юнимед Америка Хелткеър“. Продавал застраховки живот и здравни осигуровки. Според съпругата му донасял вкъщи към двеста хиляди долара годишно без премиите, нямат и заеми, като изключим картата Американ Експрес, която изплащат всеки месец.