Джей Баркер - И пета ще умре

Пул поумува върху разсъждението му.

— Въпреки това ми се струва недостатъчно.

— Не съм казал, че разполагам с нещо солидно. Просто предчувствие, намек. Както приятелчето ти спомена, просто изживяване в стил Филип Марлоу, нищо повече… — увери го Портър. — Ако беше свършило работа, щях да ви кажа.

Криминалистът се върна с папката на Макинли и я връчи на агент Хърлес. Той я размаха срещу Портър.

— Какво намери вътре? Нещо, с което да подкрепиш историята си?

— Нямах възможност да я разгледам — призна Портър. — Натоварена сутрин беше.

Агент Хърлес го изгледа близо минута, през която и двамата не казаха нито дума, после се обърна към двамата криминалисти и другите федерални агенти. Посочи им стената.

— Искам снимки на цялото пано, след това го опаковайте и обозначете. Закарайте го в кабинета ни. Обърнете всеки сантиметър от апартамента. Ако намерите нещо общо със случая, искам да знам за него… — извърна се към Портър и се навря на един пръст от лицето му. — Ако узная, че криеш нещо, ако този тип те е търсил и си го скрил или знаеш нещо, което не ми казваш, няма да се поколебая да те прибера. Не ми пука кой ти стои зад гърба и колко са страхотни резултатите ти, за мен не си друго освен шибан крадец — крадец и наглец, който се бърка във федерално разследване. Имаш шанс да излезеш на чисто, ако си признаеш нещо, което не си ми казал — сега или никога. Чуя ли за това след час, край с теб. Разбра ли ме?

— Няма нищо друго.

Агентът издиша.

Портър не откъсваше очи от него.

Когато агент Хърлес най-накрая се обърна и отиде да рови в гардероба, Портър откри, че е втренчил поглед в снимката на Хедър в дрешника и в сияйната й, успокоителна усмивка, а никога не се беше чувствал тъй самотен.

Час и четири кашона по-късно федералните приключиха със задачата.

Стената на Портър отново беше гола, като изключим малките дупчици, оставени от кабарчетата, и боята, повредена от грубо отскубнатото тиксо. Агент Дийнър беше пъхнал лаптопа под мишница и бавно обикаляше стаята — да не се окаже, че е пропуснал нещо. В коридора Портър чу агент Хърлес да мърмори нещо на Долтън, но не различи думите.

На излизане Пул се накани да каже нещо, но после си промени намерението. Детективът го проследи как влиза в асансьора, криминалистите вървяха след него и влачеха последния кашон.

— Дийнър? — подвикна Хърлес. — Да вървим!

Агент Дийнър избута Портър и тръгна към асансьора, следван от тежък аромат на афтършейв, спрян от производство още през 1992 г.

Вратите се отвориха. Хърлес каза още нещо на Долтън, след това влезе в кабината и остана втренчен в Портър, докато асансьорът не потегли.

Долтън се върна в апартамента с Наш по петите.

— Наистина не знам какво, по дяволите, ти се е въртяло в главата, Сам. Това е голяма издънка.

— Не е като да е скрил улики — възрази Наш.

Долтън почервеня.

— Ти си затваряй устата. Сериозно се съмнявам, че всичко това се е случвало под носа ти и не си знаел.

Портър отсече:

— Представа си нямаше. Забавлявах се Сам.

Капитанът се обърна рязко към него.

— Не само компрометира разследването на У4М, а сега спъваш и усилията ни да намерим този психар, който отвлича момичета. Но не мога да си позволя да те извадя от случая точно сега!

— Ами недей.

— Хърлес се е обърнал към заместник-директора си, а той се е обадил на нашия шеф. Нямам никакво влияние в случая… — Капитанът се втренчи в пода. — Отнемам ти значката за седмица. Трябва да си прочистиш главата. Ако открият, че не си зарязал тази работа, направо ще те смачкат. Агенцията е съгласна да не повдига обвинения, но отстраняването ти не подлежи на преговори.

— Капитане, това е просто мерене на пишки. Не може да допуснеш политиката да диктува действията ти. Залавянето на този тип трябва да ни е приоритет, никой не знае повече от…

Долтън вдигна ръка.

— Пистолетът и значката!

Портър беше наясно, че няма смисъл да спори. Връчи глока си и кожения калъф.

Долтън ги пусна в джоба на якето си, обърна се и излезе от апартамента. Натисна копчето да повика асансьора.

— Този нов тип е гадняр, капитане! Бързо се пали! — обади се Портър.

Без да се обръща, Долтън отговори:

— Наш и Клеър ще се справят. Не искам да чувам даже името ти през следващите седем дни. Появиш ли се на радара, получаваш още седем. Ясен ли бях?

Детективът не отговори.

— Ясен ли бях, попитах? — повтори капитанът.

— Да — отвърна Портър.

Асансьорът пристигна и Долтън влезе вътре, но с ръка задържа вратата отворена.