Джей Баркер - И пета ще умре

— У4М не е отвлякъл момичетата — отвърна Портър тихо.

— Стига толкова! — изсумтя Долтън.

— Искам да знам какво още крие този човек! Отвори вратата! — нареди Хърлес.

— Мамка му, няма начин! — възмути се Наш. — Освен ако нямате заповед, нямате никаква работа тук!

Агентът започна да брои на пръсти:

— Федерално нарушение, кражба на федерална собственост, затрудняване на федерално разследване, подпомагане и укриване на търсен федерален беглец… забелязвате ли повторението на една ключова дума? Приятелчето ви ще се радва, ако си загуби само значката.

Долтън хвана Портър за рамото и го поведе по коридора.

— Трябва да позволиш достъпа до жилището си.

— Защо?

— Пускаш ги вътре да душат и обвиненията отпадат. Ако споделиш онова, което си оплескал вътре, всичко се снема от теб — обясни Долтън. — Не го ли сториш, не мога да те защитя.

— Майната им, Сам! — намеси се Наш.

Портър се обърна към коридора и събраните пред вратата му агенти. Пул го гледаше в очите.

— Ами добре.

— Сам!

Портър се ухили вяло на партньора си.

— Няма нищо. Всъщност и бездруго не ми пука. Може пък да помогне да хванем копелето.

Долтън си пое дълбоко дъх и насочи Портър към апартамента му.

Той извади ключовете от джоба си, отключи и отвори широко входната врата.

Хърлес и Дийнър нахлуха покрай него в апартамента, последвани от двамата криминалисти. Пул влезе след тях. Сведе поглед към земята, докато минаваше покрай Портър и колегите му.

Детективът ги последва с Долтън и Наш по петите.

От спалнята се разнесе подсвирване.

— Леле, майко! — възкликна Хърлес.

— О, боже господи! — изуми се и Долтън и изпъшка, когато влезе в стаята.

Наш не каза нищо. Тътреше крака, но застана до колегите си.

— Какво виждам тук? — попита Хърлес.

— Всяко споменаване на Бишъп през последните четири месеца, в световен мащаб — отвърна Портър. Пристъпи към картата, намери жълтото кабарче, което беше сложил на езерото в Джаксън Парк, и го извади, за да го пусне на нощното шкафче.

Дийнър го гледаше.

— Какво беше това?

— Джаксън Парк. Казах ти, че момичетата не са негово дело. Извършителят е различен човек.

Пул пресече стаята и коленичи до лаптопа. Плъзна поглед по текста на екрана.

— Гугъл алъртс?

— Всяко споменаване на Бишъп или У4М онлайн — потвърди Портър.

Пул намести екрана, за да го вижда по-добре, приготви се да пише, после се обърна към детектива.

— Може ли?

— Разбира се?

Портър го проследи как минава надолу през съобщенията, сканира темите на всяко, после обновява екрана, за да зареди предишните петдесет и повтаря. Когато стигна края, погледна към картите.

— Къде според теб е той?

— Нямам представа.

Хърлес отвори чекмеджетата и започна да рови из дрехите.

Наш прекоси стаята и застана между него и дрешника на Портър.

— Сериозно ли смяташ да преровиш чекмеджето с бельото на партньора ми?

— Отстъпи настрана, полицай — нареди агент Хърлес.

— Няма нищо, Наш. Нека гледа където си иска. Не крия нищо — заяви Портър.

Хърлес се обърна към него.

— Къде е досието на Макинли?

— В колата ми, под шофьорската седалка — Портър му подхвърли ключовете.

Агентът на свой ред ги метна на един от криминалистите. Той пък изчезна през входната врата и забърза към асансьора.

— Какви други наши документи ще намерим тук? — попита Хърлес.

Портър пресече стаята и седна на ръба на леглото.

— Единствено нейните.

— Понеже си върнал останалите?

— Понеже само нейните съм взел.

Пул се изправи иззад лаптопа и се обърна към Портър.

— Защо Барбара Макинли?

Детективът обмисли въпроса му, видимо се поколеба дали да отговори, но накрая реши, че няма да помогне никому, ако не сподели подозренията си.

— Просто предчувствие, това е всичко. Нещо в нейния случай не ми харесва.

— В смисъл? — попита Пул.

Агент Дийнър се изкиска.

— На кого му пука? Той не е Филип Марлоу. Предчувствията заменят уликите само в старите черно-бели филми и криминалетата.

— В какъв смисъл странно? — повтори Пул.

Портър зарови пръсти в косата си.

— Тя е единствената блондинка. Осем отвлечени момичета и само тя е руса.

— Майтапиш се с нас, нали? — поинтересува се агент Хърлес.

Пул пристъпи към детектива.

— Отвличал е момичета от семействата на престъпници — истински в неговите очи. Макинли са имали само руси деца. Не е имал избор.

Портър сви рамене.

— Може би, но престъплението също не съвпада. Сестрата на Барбара Макинли блъска и убива пешеходец. Било е нещастен случай. Всички други престъпления — всички, които У4М е решил да накаже, са извършили нещо преднамерено.