Джей Баркер - И пета ще умре

— Трябва ли да посетим и Сам?

— Не — отвърна Наш.

ЕЛА РЕЙНОЛДС (15-годишна)

Обявена за изчезнала — 22.01.

Открита — 12.02 в Джаксън Парк, езерото.

Водата замръзнала от 2.01. (20 дни преди изчезването й) Последно видяна — да слиза от рейса на Логан Скуеър (2 пресечки от къщи, 30 км от Джаксън Парк) Последно видяна с черно палто.

Удавена в солена вода (намерена в прясна)

Намерена облечена в дрехите на Лили Дейвис

Четири минути, пеша от спирката до тях

Често ходи в Старбъкс на „Кеджи“. Седем минути пеша до тях.

ЛИЛИ ДЕЙВИС (17-годишна)

Родители — д-р Рандал Дейвис и Грейс Дейвис Най-добра приятелка — Гейбриъл Дийгън

Посещава Академия Уилкокс (частна), не е влязла в час на 12.02.

Последно видяна да тръгва за училище (пеша) сутринта на 12.02 в 7:15 ч.

Облечена в червена парка с качулка „Перо“, бяла шапка, бели ръкавици, тъмни джинси и розови маратонки (всичките намерени на Ела Рейнолдс)

Най-вероятно отвлечена сутринта на 12.02. (на път за училище)

Малък времеви прозорец — 35 минути (тръгва за училище 7:15, часовете започват 7:50)

Училището е само на 4 пресечки от тях

Не е обявена за изчезнала до полунощ (сутринта на 13.02.) Родителите мислят, че е отишла на работа (арт галерия) веднага след училище (и там не е била)

ФЛОЙД РЕЙНОЛДС

Съпруга: Лийан Рейнолдс

Застрахователен агент — работи за „Юнимед Америка Хелткеър“

Няма заеми? Според съпругата. Хосман проверява.

ИЗВЪРШИТЕЛ

Може би кара сив пикап, натоварен с цистерна за вода: Тойота тундра от 2011 г.

Може би работи с плувни басейни (почистване или обслужване)

Намерен отпечатък 45 размер от гумена подметка — отзад на шофьорска седалка в кола Рейнолдс (лексус LS). Използвана за опора?

ЗАДАЧИ

Камера от Старбъкс (1-дневен цикъл?) — Клоз

Компютър, телефон, имейл на Ела — Клоз

Социални мрежи, телефонни обаждания, имейл (телефон и компютър) на Лили — Клоз

Увеличаване образа на възможен извършител на влизане в парка — Клоз

Развинтена камера в парка? Да се провери за стари зарием — Клоз

Марка и модел на пикапа от записа? — Клоз

Клеър и Софи минават маршрута на Лили до училище / говорят с Гейбриъл Дийгън

Клеър и Софи посещават галерията (управител — госпожа Едуинс)

Съставяне на списък със соленоводни басейни около Чикаго чрез Надзора — Клоз

Проверка на местни аквариуми и складове за снабдяването им

Хосман проверява дългове на сем. Рейнолдс

Ден втори, 12:18 ч.

Портър се нуждаеше от Биг Мак.

Не просто Биг Мак, а и големи картофки, шоколадов шейк и ябълков пай за десерт.

Ужасно се нуждаеше от тях и куркащият стомах го принуди да излезе набързо от апартамента си и да извърви трите пресечки по. Уабаш Авеню до най-близкия Макдоналдс, който беше препълнен по това време на деня. Поръча, отнесе таблата си на малка маса в дъното и изгълта всичко до последната троха. Седем минути по-късно се улови да зяпа в празната табла, а стомахът му продължаваше да курка.

Отчаяно копнееше да поговори с Хедър. Огромната яма в сърцето му, запълвана някога от гласа на съпругата му, сега гореше.

Хедър я нямаше вече шест месеца, а му се струваха като четири хиляди живота. Другите му разправяха, че с времето раната ще зарасне, празнината ще се смали и ще се запълни с любов към други и с нови лични преживявания. Засега обаче това не се беше случило. Вместо това бездната сякаш се разрастваше и жена му му липсваше все повече с всеки изминал ден.

Хедър го разбираше. Хедър го изслушваше.

Портър искаше да й разкаже за изминалите шест месеца. Нуждаеше се от съвета й. Нуждаеше се от нейния глас.

— Ти ме спираше да не пропадна в заешката дупка, бонбонче — тихичко каза Портър. — А сега съм хлътнал до коленете и потъвам бързо!

Миналия месец беше прекратил договора за мобилния й телефон. Дотогава й се беше обаждал редовно, понякога по три-четири пъти на ден, просто за да чуе сладкия й глас отсреща, достатъчно далечен, за да му прозвучи като истински, да стане истинска тя . Глупава работа, знаеше си го, но само това си имаше. Присъствието й полека избледняваше от живота му, все едно колко здраво се държеше за Хедър. Тялото й може да беше умряло внезапно, но духът й витаеше наоколо. Портър с всички сили беше държал този дух за ръката и не желаеше да го пусне, но в крайна сметка стигна до извода, че няма друг избор. Това стана в нощта, когато изключи мобилния й телефон, и когато се обади на следващата сутрин, му отговори не нейният глас, а записан робот, който му каза, че този номер вече не се обслужва. В този момент ръката й се изплъзна от пръстите му и Хедър си отиде.