Джей Баркер - И пета ще умре

Тя видя Наш да влиза от отсрещната страна, да я забелязва, да прекосява столовата и да оглежда наченките на бежански лагер, които се бяха образували.

— Открихме самоличността на момчето от пикапа каза той на колегата си. — Казва се Уесли Харцлър. От Свидетелите на Йехова е. В неизвестност от вчера по някое време. Рано сутринта присъствал на служба, след това се разпръснали из града да разнасят божието слово.

— Знаят ли къде е отишъл?

Наш поклати глава.

— Не изготвят план за деня. Звучи сякаш начинанието е напълно неорганизирано. Всички излизат през вратата и тръгват в различни посоки.

— Сам ли е бил?

— Заедно с момиче на име Кейти Куигли. Току-що се чух с майка й. Тя също липсва. Обявихме тревога Амбър. Казах на родителите и на двамата да се срещнем тук, за да можем да им вземем показания. Реших, че така ще стане по-бързо. Но има и още нещо. Айзли каза, че причината за смъртта на момчето е удар с тъп предмет по главата. В дробовете няма вода.

— Значи не е бил измъчван?

— Смятам, че просто се е изпречил на пътя и извършителят ни е задържал момичето.

Клеър отвори приложението за бележки на телефона си и прегледа имената, които й беше дал Клоз.

— Нямаме некролози на Куигли или Харцлър.

Наш сви рамене.

— Може и двамата да са му се изпречили на пътя. Свидетели на Йехова се появяват на вратата на извършителя ни посред бял ден, виждат нещо, което не бива… — той замлъкна, но Клеър знаеше накъде бие. Огледа стаята. От осемте потенциални жертви, идентифицирани от Клоз, четири имаха деца. Всички те бяха тук. До едно.

Наш проследи погледа й.

— Ако я е взел, значи просто му е била удобна, не е защото сме предпазили всички тези деца от него. Фактът, че открихме момчето, а нея не сме, ми подсказва, че тя е още жива.

— Може убиецът да я измъчва дори в момента…

— Приближаваме.

— Пеша ли са се движили Свидетелите? Накарай униформените да започнат от началната им точка и ги накарай да се разделят от къща на къща. Убеди се, че го вършат по двойки — не искаме някой да се натъкне на Бишъп или извършителя самичък.

— Вече е в ход. Говорих с Диспечерската служба веднага след като затворих на Айзли. Отивам нататък.

Клеър кимна и се обади на агент Пул.

На хиляда и петстотин километра оттам специален агент Пул отговори на второто позвъняване. Клеър му каза за Уесли Харцлър и че са открили всички потенциални жертви на Бишъп и са ги събрали на сигурно място в болницата.

— Когато приключим разговора, искам да се обадите на специален агент Хърлес. Той е командващият ми офицер. Осведомете го за случващото се. Ще ви осигури още персонал — нареди й Пул.

Клеър усещаше хората в столовата да я зяпат, всяко нейно движение се документираше с очите на жертвите, които беше довела тук. Тя подмина двамата полицаи, разположени на входа на столовата към коридора.

— Прекъснахме ендшпила на Бишъп. Той ще трябва да се откаже.

— Не бива дори да си го помисляте. Трябва да се съсредоточим върху опазването на тези хора. Ние ще намерим убиеца… — На Клеър й се счу, че Пул прелиства документи. Той понижи глас. — Имам още пет трупа тук в езерото, детектив. Може би и шести. Разчленен. Парчетата са потопени в найлонови торби, пълни с камъни, просто са си гниели във водата.

— Мили боже.

— И дневникът е в мен. Портър ми го е оставил… — Още шумолене на хартия и после агентът продължи. — Пощенската кутия на съседната къща е надписана Бишъп. В момента съм в окръжния нотариален регистър и преглеждам документите.

Клеър каза:

— Пуснахме издирване преди няколко месеца, но не открихме нищо. Няма национална база данни, така че проверяваме наслуки по възможни окръзи. Електронните регистри не датират толкова отдавна, а и семейства Бишъп са много на брой. Търсенето ни беше ограничено с Илинойс и околните щати. Изобщо не сме имали предвид Южна Каролина.

— Е, ами, понякога се налага да се рови в… — той замлъкна.

— Намерихте ли нещо?

Без отговор.

— Агент Пул?

— Сам има ли някаква връзка с Южна Каролина?

— Той… първите си години в полицията е изкарал в Чарлстън, струва ми се, преди да дойде в Чикаго. Защо?

— Коя година е дошъл в Чикаго?

— Защо?

Пул издиша, тежестта на думите му беше смазваща.

— Собствеността върху езерото и двете къщи около него е изцяло на негово име.

Ден четвърти, 8:49 ч.

Гейби Дийгън слезе от автобус 57 на Уест Рузвелт и извървя пеша трите пресечки до шофьорската школа в сипещия се сняг, като два пъти за малко не падна на заледения тротоар.