Джей Баркер - И пета ще умре

Сградата не беше много голяма, ниска и квадратна, с плосък покрив, обградена от половин дузина малки бели колички, покрити с рекламни надписи на „Доверен шофьор“ и думите Учебна кола , изписани по всяка възможна повърхност с яркочервено. Колите бяха затрупани със сняг, без съмнение на паркинг заради времето.

Гейби отвори входната врата, пребори се с вятъра и влезе вътре. Жена около петдесетте вдигна поглед от брой на „Трибюн“ и се намръщи срещу нея.

— Днес сме затворени, миличка. Аз дойдох само да наваксам с канцеларската работа. Мога да ти запиша час за другата седмица, след като времето се оправи.

Гейби си свали ръкавиците и шапката и приближи плота. Миришеше на изгоряло кафе.

— Всъщност не съм дошла да си записвам час.

Жената се намръщи по-строго. Върна се към вестника си.

— Е, ние не купуваме нищо.

— Според мен една приятелка е идвала преди няколко дни. Опитвам се да я открия… — Гейби зареди снимка на Лили Дейвис на телефона си и я вдигна към жената.

Тя срещна погледа на момичето и за момент то си помисли, че ще я помоли да си тръгне отново. След това обаче остави вестника и погледна екрана.

— Хубаво малко ангелче, позната ми се струва… — секретарката посегна към телефона и го вдигна към носа си, присвила очи. — Не знам как вие, деца, се справяте с тези дребосъчета. Моят е голям като таблет.

— Трябва да е идвала по-рано през седмицата…

Секретарката наклони глава. Погледна вестника, после върна телефона на Гейби и пак се намръщи.

— Не знам каква игра играеш, но не ми харесва.

— Нищо не…

Жената зад плота вдигна вестника си и прегъна първа страница, която остави пред момичето.

— Би трябвало да се обадя на полицията и да съобщя за теб.

Гейби погледна сутрешния „Трибюн“ Снимката на Лили беше на първа страница, заедно с тези на две други момичета, които тя не познаваше. Имаше и момче. Заглавието гласеше: „Убиец взима трета жертва. Има четвърто момиче в неизвестност. Полицията озадачена.“

— Тя идвала ли е тук?

Не, разбира се, щях да си спомня такова нещо. И ако започнеш да разправяш на хората, че е идвала, родителите ти ще се запознаят с адвокатите ни.

Гейби искаше да задълбае по темата, да се разкрещи на тази жена, да я накара да провери в регистъра, но не го направи. Остана втренчена в малката купчинка визитки на плота отпред. Грабна една, сложи си шапката и ръкавиците и излезе навън на студа.

Вече отвън, зареди снимката, която Лили й беше пратила с телефона си. Прищипа я и я увеличи на айпада в ръката й и на съобщението, на което пишеше, че е спечелила, после погледна визитката и входа на сградата.

Телефонният номер на визитката, постройката и дори колите, започваше с 0000. Този на айпада на Лили — номерът, на който трябваше да се обади, за да си потърси наградата, беше съвсем различен и дори кодът на района не съвпадаше.

Гейби набра номера, който Лили й беше дала, и притисна телефона плътно към ухото си, като прикри виещия вятър. Вдигнаха й при петото позвъняване. Тя видя жената в сградата да си чете кротко вестника.

— Шофьорска школа „Доверен шофьор“, с какво мога да съм ви полезен? — гласът от другата страна беше дрезгав, мъжки. Трудно произнасяше ш-то в школа и шофьор.

Ден четвърти, 8:50 ч.

— Не исках да подслушвам обаждането, но така стана, затова ще питам — кой е Сам?

Шериф Хана Банистър седеше на стол от другата страна на Пул, помежду им бяха наредени папки и кашони. Тя многократно се извиняваше за липсата на компютъризирани записи. Окръгът беше малък, бюджетът им минимален, и всеки път, когато станеше дума за дигитализиране, по-спешни нужди за финансиране слагаха вето на плана да се вкарат наследените данни в настоящата, система, която съхраняваше само няколко години.

Пул беше събрал нотариалните актове на спретната купчинка до себе си, името на Портър крещеше насреща му.

— Детектив Сам Портър от Чикагската полиция. Доскоро беше водещ следовател на екипа по разследването на У4М.

— Какво го е изместило от тази позиция?

Пул нямаше право да обясни на шерифа, поне засега. Не беше сигурен с какво си има работа тук.

— Остави се случаят да му влезе под кожата и нещата да минат на лична основа. — Той приключи поредния кашон и го избута настрани. — Не видях името му никъде другаде, освен на този конкретен имот.

Банистър дръпна стола си и прикри прозявката си.

— Фамилията Портър не ми говори нищо, а съм отраснала тук. Родена съм в болницата през четири врати от тази сграда всъщност. Тук всички се познаваме, предимно фермери сме. Няколко семейства продадоха на строителни компании, но ми се ще да мисля, че познавам добре хората. Имаме си и буйни тийнейджъри, и какви ли не беляджии, но най-вече защото няма кой знае какво за правене. До тази сутрин последното ни убийство беше отпреди около шест години, когато съпругата на Едисън Линдли взе в свои ръце задачата да прекъсне поредицата му изневери с помощта на щедра лъжица арсеник в супата. При това се обади и ни чакаше на верандата, когато дойдох, с чаша лимонада в ръка. Не беше точно престъплението на века.