Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— А останалото? — поиска да узнае италианката. — Къде е останалото?

Томаш се усмихна загадъчно.

— Няма повече — отвърна. — Стих 15, глава Първа е това.

С повдигнати вежди и въпросително изражение Валентина хвърли недоверчив поглед към Библията.

— Това ли? — учуди се тя. — Това ли е великата истина за Исус?

Историкът кимна.

— Цялата истина.

— И какво му е толкова специалното? Каква велика истина разкрива тази толкова обикновена и невинна фраза?

Томаш взе Библията и показа страницата на двамата полицаи, подобно на адвокат, който представя решаващо доказателство пред съда.

— Това, приятели мои, е стих, който много християнски теолози биха искали да видят премахнат завинаги от Новия завет!

Валентина направи невярваща гримаса.

— Шегувате се…

— Драга моя — започна той с тържествен тон, — в този кратък стих се съдържа необикновената истина за Исус Христос.

— Нима? И каква е тя?

Португалският учен остави книгата на леглото и скръсти ръце, като местеше поглед между Валентина и Гросман, подобно на тореадор, който избира кой бик да предизвика.

— Последната тайна на Библията.

Кръвта вече беше засъхнала по острието, когато Сикариус пъхна кинжала под струята вода и започна да го мие. Работеше внимателно, дори прекалено внимателно, сапунисвайки метала с деликатни, но методични движения. Водата, която се стичаше от него, розовееше и по лицето му пробягна лека усмивка — сякаш беше сам Мойсей, който току-що се е пречистил с една от десетте личби, покосили Египет.

— Тъй казва господ: „по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв“ — прошепна той, цитирайки Свещеното писание в несекваща молитва. — „И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв, и рибата в реката измря, и реката се усмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя. Но…“

Водата, която се стичаше, вече не беше червена и Сикариус замълча. Свещеният кинжал беше пречистен. Отмести го от чешмата и го подсуши с талита — молитвената наметка, за да гарантира ритуалното му пречистване. След това отиде внимателно да положи сиката в черното кожено куфарче, което прибра в сейф.

Като приключи с ритуала по почистването на кинжала, Сикариус взе мобилния си телефон. Набра номера и зачака. Линията се изпълни с приятен, макар и монотонен женски глас.

— Номерът, с който се опитвате да се свържете, не е достъпен в момента — каза гласът. — Моля, след сигнала оставете съобщение.

Сикариус ядосано погледна апарата.

— Проклятие! — изруга той. — Къде ли се е дянал?!

Тъкмо щеше да затвори, както беше сторил предишните три пъти, но се отказа навреме. Учителят си е такъв, помисли си, потискайки импулса си. Понякога изчезваше безследно от хоризонта за неопределено време. Реши, че е най-добре да му остави съобщение.

Сигналът изписука в слушалката и телефонът започна да записва.

— Учителю — започна той колебливо. Как само мразеше да говори на машини… — Операцията беше приключена успешно. — Отново направи пауза, търсейки точните думи; не беше лесно да говориш гладко, когато от другата страна няма с кого да обмениш въпроси и отговори. — Следвайки инструкциите, които ми изпрати по имейл, не го убих, а само го раних. — Сикариус се поколеба. Трябваше ли да смъмри Учителя за закъснението му? Да, в крайна сметка единственото нещо, което не мина добре на сто процента, беше негова отговорност. Защо пък да не му го намекне? — Намесата на полицията малко се забави и трябваше да убивам време. — Той въздъхна. — Но в края на краищата работата вече е свършена. — Последна пауза. — Чакам инструкции.

Затвори.

Томаш продължаваше да лежи в болничното легло, но погледът му се разхождате замислено из стаята, докато не спря върху уморените очи на Арни Гросман. Полицаите искаха да разберат посланието, оставено от нападателя в хотелската стая.

Е, той нямаше да ги кара да чакат.

— Кажете ми… — заговори внезапно. — Какво представлява заветът, сключен между бог и еврейския народ?

Изненадан от въпроса, главният инспектор на израелската полиция примигна.

— Ами… Господ ни изпрати Десетте Божи заповеди — запъна се той. — Избра ни за свой народ и ни предостави защитата си в замяна на това ние да спазваме неговия закон.