Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Израелският полицай разпозна в тези думи едно от най-важните пророчества в Писанията.

— Денят на Страшния съд.

— Да. След този голям съд щяла да започне една нова ера, в която нямало да има болка, нито страдание, нямало да има омраза или отчаяние и господ щял да царува. Царството божие.

Валентина мълчаливо изслуша всичко, но вече започваше да става нетърпелива. В ръката си държеше бележката със загадката и, възползвайки се от настъпилата пауза, я показа на историка.

— Всичко това е много интересно — каза тя. — Но какво общо има този разказ с разгадаването на шарадата?

Томаш отвори Библията, която лежете на леглото му.

— Не е ли очевидно? — попита той. — Загадката ни препраща към глава 1, стих 15 на Евангелие от Марко. Отново ще прочета думите на Исус, цитирани в този стих. — Томаш прочисти гърлото си. — „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“.

Болничната стая внезапно потъна в тишина. Думите на Исус бяха осмислени в цялото им противоречие и всички възможни смисли.

— Времето се изпълни и наближи царството Божие? — повтори Валентина, опитвайки се да намери някакъв смисъл от онова, което току-що бе чула. — Да не намеквате, че Исус е казал, че времето на Велзевул е свършило и че бог ще основе Своето царство?

— Така пише в стиха, нали?

— Но… но какво означава това?

Историкът се взря в италианката.

— Не е ли очевидно? — попита риторично той. — Исус е проповядвал Апокалипсиса. — Махна с ръка към прозореца. — Никога ли не сте срещали по улицата онези луди с дълги бради и плакати, на които пише Покайте се! Краят е близо! и други глупости от този род? Не сте ли? — Той посочи към малкото сребърно разпятие на шията й. — Ами Исус е бил един от тези проповедници.

— Mamma mia! — възмути се тя. — Как може да твърдите подобно нещо?

— Но е истина! — настоя Томаш. — Дори семейството на Исус смятало, че той не е добре с главата!

Сякаш някой заби нож в красивото тяло на Валентина.

— О! — простена тя. — Как смеете? Девата… Madonna… Пресветата Богородица никога не би помислила такова нещо за сина си! Тя е знаела, че той е… специален. Светата Дева винаги му е била вярна!

Томаш нетърпеливо заразлиства Библията.

— Наистина ли? — попита той. — Тогава да видим какво се казва в Евангелие от Марко. — Намери параграфа. — Стих 21, глава 3: „И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си“. — Вдигна поглед. — Исус „бил извън себе си“? Нима собствените му роднини, които изтичали „да Го приберат“, мислели така за него? Семейството на Исус е смятало, че е полудял? Но какво означава това?

Валентина се наведе над книгата и сама прочете стиха.

— Добре… искам да кажа… никога не съм забелязвала тази част…

— И не само неговото семейство било на мнение, че е „извън Себе си“. Жителите на Назарет също мислели така. — Томаш разлисти няколко страници напред. — Вижте какво пише Марко в Пета глава, шести стих. Исус се връща от Назарет и се изправя пред своите съграждани в синагогата: „А Иисус им казваше: Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си“. Тоест тук Исус признава открито, че роднините му го презират! Също и съгражданите му! И не само в Назарет. Навсякъде в Галилея хората се смеели на нещата, които говорел! До такава степен, че Исус започнал да ги заплашва. В Евангелие от Матей, глава 11, стих 21, разяреният Исус казва: „Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел; но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам. И ти, Капернаумс, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш“. — Той огледа събеседниците си. — Нима има по-ясно доказателство от това?

Валентина също прочете откъса от Евангелието, за да се увери в написаното.

— Dio mio! — възкликна тя с ръка на устата, след като също прочете стиховете. — Но защо, но дяволите, никой не ми е обяснил това?

Въпросът явно беше риторичен и Томаш не си направи труда да се опита да отговори. Вместо това отново разлисти Евангелие от Марко.

— Идването на Царството Божие наистина е в основата на посланието на Исус. Впрочем не е случайно, че Марко започва точно от него. Началото на Евангелие от Марко поставят срещата на Исус и Йоан Кръстител и епизодът с кръщението в река Йордан. Йоан проповядвал, че идва Царството Божие и хората трябва да се покаят и да изповядат греховете си, за да се пречистят и да могат да влязат в това царство. Ако Исус е отишъл да се срещне с Йоан Кръстител, то е защото е вярвал в това послание. Според Марко веднага след като Исус бил кръстен и се пречистил от греховете, както препоръчвал Йоан, от небето се чул глас, който го нарекъл „Мой син възлюбен“. След това Исус отишъл в пустинята, където прекарал четиридесет дни. После се върнал в Галилея и Марко цитира фаталните думи на Исус в Първа глава, стих 15, които всъщност представляват истинско ехо на апокалиптичното послание на Йоан Кръстител: „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; цокайте се и вярвайте в Евангелието“ 88 88 Думата „евангелие“ идва от гръцки език и означава „блага вест“. В португалския превод на Библията в този стих думата „евангелие“ е преведена: Времето се изпълни и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в благата вест. — Б.пр. . — Томаш посочи последната фраза. — Питам ви как е евангелие на гръцки?