Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Сикариус го знаеше по-добре от всеки друг. Седнал пред прозореца, докато чакаше обаждане от Учителя, той размишляваше за дълбокото значение на проклетия купол, който блестеше пред очите му. Да, нямаше съмнение: това беше оскърбление за паметта на неговите предци!

Как би могъл да игнорира тази обида? Точно там, на върха на хълма Мория, под същия натрапнически купол, Авраам бил готов да принесе сина си в жертва; върху този хълм Соломон издигнал Храма си, а Ирод го построил отново. Там се намирала и Светая светих — точно на мястото на Купола, където бил жертвеникът на Авраам, се намирало най-святото кътче на Земята, обитавано от самия бог. Но съдбата поднасяше и такива неща. Римляните разрушиха Храма и мюсюлманите издигнаха там своя купол. Две плесници в лицето на юдеите.

Но скоро щеше да настъпи часът. Око за око, зъб за зъб. Божията справедливост беше безпощадна. И светът най-сетне щеше да узнае истината. А на него, на Сикариус, се падаше високата чест да бъде юмрукът на бог, инструментът на божествената воля, сиката , която синовете връщаха в ръцете на Отца си.

Внезапно се изправи и обърна гръб на прозореца, ядосан на предизвикателния силует на позлатения купол. Не можеше да търпи гледката. Изгарящ от нетърпение, Сикариус извади мобилния си телефон и отново набра номера на Учителя. Звънна два пъти и чу записа.

— Номерът, с който се свързахте, не е достъпен — каза женският глас. — Моля, оставете съоб…

Затвори преди края на автоматичното съобщение и в изблик на ярост захвърли телефона на земята.

— Къде ли се е дянал? — изръмжа той. — Свил се е в скривалището си точно сега?

Не виждаше логика в това. Пое дълбоко дъх и вече по-спокоен, вдигна телефона и провери дали не е повреден. Работеше. Обиколи два пъти пространството пред прозореца, но този път избягваше да гледа дразнещия позлатен купол на върха на хълма Мория, който сякаш бе поставен там с единствената цел да позори Божиите синове.

Изведнъж му хрумна една идея.

Ами интернет? Той се плесна по челото. Как не се беше сетил досега? Извади лаптопа си и го включи. Изчака търпеливо синхронизирането на настройките и стартирането на връзката. Отне три минути, но накрая успя да влезе в електронната си поща и отиде директно в inbox . Имаше ново съобщение.

Кликна върху реда и текстът изпълни екрана.

Сикариус,

Всичко мина добре.

Имаше само забавяне с подаването на сигнала, тъй като ми отне време да убедя полицейската служителка, която прие обаждането. Известно време ще съм без телефон, но искам да наглеждаш фондацията. Когато забележиш движение около мишената, последвай я дискретно и виж къде ще те заведе.

Часът скоро ще настъпи.

Искам да наглеждаш фондацията? Когато забележиш движение около мишената, последвай я дискретно?

Сикариус изключи компютъра и отиде до сейфа, за да извади черното кожено куфарче, където държеше сиката .

Имаше нова мисия.

— Утре? — Попита Валентина, поглеждайки часовника си, за да провери днешната дата. — Какво искате да кажете с това?

Томаш се засмя.

— Когато казвам, че Царството Божие ще настъпи утре, нямам предвид днешното утре — обясни той. — Утре от времето на Исус. Той е смятал, че Царството Божие ще настъпи скоро, тоест е трябвало да се случи още докато е жив.

— О, що за глупости! Той никога не е казвал подобно нещо!

Историкът отново отвори Библията на първата страница от Евангелието на Марко.

— Така ли? Прочетете отново стих 15 в Първа глава, отбелязан от моя нападател в шарадата, която е оставил в стаята ми — предложи той, свеждайки поглед към текста. — „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“. Тук Исус казва, че времето е изтекло! Казва, че Царството Божие е близо! Това е благата вест! Разбирате ли?

Италианката махна с ръка във въздуха.

— Близо, близо… какво означава това? Близо е една много обща дума! Всичко зависи от перспективата, нали? В човешка перспектива един милион години с много време, но за Вселената е нищо!

— Близо означава в близко бъдеще — обясни Томаш. — Исус смятал, че установяването на царството ще се случи всеки момент. Утре, следващия месец, след една-две години. В Евангелие от Марко, 9:1, Исус казва на своите ученици: „… истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила“. — Томаш погледна събеседниците си. — Това означава, че Исус е казал на учениците си, че някои от тях ще са живи, когато се установи Царството Божие! — Отгърна три листа напред. — Това послание е още по-силно в стих 30, глава 13, в Евангелие от Марко: „Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне“. Тоест настъпването на Царството Божие било много близо. Исус наистина е намекнал, че домът на бог е земята, отсъстващият господар, който скоро щял да се върне. Цитиран от Марко в стихове 13:35-37, Исус казва: „И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!“.