Жозе Родригеш душ Сантуш: Последната тайна

Лицето на Аркан придоби въпросително изражение и гъстите му вежди потрепнаха.

— Как така? — учуди се той. — Не знаете дали може да се възобнови? Какво означава това?

Историкът не знаеше къде да се дене. Отново хвърли поглед към доктор Кошет, сякаш я молеше за помощ, но накрая реши сам да се изправи срещу проблема. Може би не беше най-подходящият момент за разкрития, но щом никой не бе имал куража да разкаже всичко на Аркан, той щеше да го направи.

Стисна още по-силно ръката на пациента, сякаш да му вдъхне кураж, и го погледна в очите.

— Трябва да ви кажа нещо — предупреди го той. — Нещо… неприятно. Не знам дали ме разбирате.

Гласът му беше толкова загрижен, че президентът на фондацията изтръпна от притеснение, усещайки по тона му, че е нещо много сериозно.

— Какво се е случило? — разтревожи се той.

Томаш се прокашля несигурно. Но знаеше, че трябва да стигне до края. Каквото и да му струваше, това бе негов дълг.

— Проектът „Йешуа“ вече е неосъществим. — Сведе поглед смутен, че именно той трябваше да съобщи новината. — Съжалявам.

— Защо? Какво се случи?

Историкът си пое дълбоко дъх и се опита да събере целия си кураж. Не беше лесно с няколко думи да разрушиш мечтата на един живот.

— Спомняте ли си, че ни показахте епруветката с генетичен материал от Исус?

— Разбира се — отвърна Аркан. — В нея се крие тайната на проекта „Йешуа“! Тя ще ни позволи да клонираме Исус и да го върнем на земята! — Присви очи. — Проблем ли има?

Томаш се опита да погледне пациента в очите, но не можа. Онова, което имаше да му казва, беше прекалено болезнено, дори жестоко. Отново си помисли да се откаже, да проведе разговора след операцията, но сметна това за малодушие. Колкото и да беше трудно, трябваше да довърши започнатото.

— Епруветката беше унищожена.

В залата се възцари тишина. Дори санитарите, които разговаряха в другия край на залата, замълчаха и затаиха дъх.

— Унищожена? — попита Аркан, без да разбира истинския смисъл на това твърдение. — Как така унищожена?

Историкът сви рамене в жест на пълно безсилие и отчаяние.

— Унищожена. — Той духна в дланта си, сякаш издухваше прах. — Kaputt 117 117 Повреден, разбит (нем.). — Б.пр. . Свърши се. Вече няма епруветка. — Направи жест с ръка. — Беше унищожена!

Президентът на фондацията го гледаше слисано, отваряше и затваряше устата си като риба в опит да осмисли онова, което току-що бе чул.

— Генетичният материал от Исус е бил унищожен? Наистина? Но как? Как?

— Италианката — каза Томаш. — В последните минути, когато пожарът бушуваше на метри от нас и аз се опитвах да отворя вратата, за да излезем, тя хвърли епруветката в пламъците.

— Какво?

Историкът отново сведе поглед.

— Съжалявам, че трябва да ви го кажа — прошепна той. — Нищо не можех да направя. ДНК на Исус е загубена. Проектът „Йешуа“ приключи. Вече е невъзможно да клонирате Месията.

В предоперационната зала отново се възцари тишина. Напрежението беше огромно.

Чуваше се само дишането на санитарите, които следяха развоя на разговора.

Арпад Аркан бавно се надигна, облегна се на възглавницата и впери поглед в тавана. Беше момент на болезнено уединение и Томаш, внезапно почувствал се излишен, се обърна и се отдалечи с тихи стъпки.

— Професор Нороня?

Португалецът спря и погледна назад.

— Да?

Аркан го наблюдаваше с непроницаемо изражение, облегнат на възглавницата.

— Знаете ли какво е PCR Machine ?

Томаш поклати глава.

— Нямам представа.

Президентът на фондацията му направи знак с ръка да се приближи отново, като че имаше да му казва още нещо. Историкът се подчини.

— Нарича се PCR Machine , или ПВР апарат — каза Аркан. — Сигурен ли сте, че не сте чували за това?

— ПВР апарат? — попита Томаш. — Не, не съм.

— ПВР означава полимеразна верижна реакция — обясни Аркан. — Тази технология позволява от малко количество молекули ДНК с помощта на ензими да се направят много копия. Тоест достатъчно е да се приложи ДНК от една-единствена клетка в ПВР апарат и този генетичен материал може да се умножи милион пъти.

— Много интересно! — съгласи се Томаш, преструвайки се на впечатлен. — Невероятно е какво правят технологиите в наши дни, нали?

Аркан се взря в събеседника си, сякаш го приканваше да осмисли последствията от онова, което току-що му бе казал.

— В случая с костниците от Талпиот ние успяхме да извлечем от останки от костите на Исус две клетки с практически непокътнато ядро. Тези две клетки бяха обработени с ПВР апарат, който купихме за нашите лаборатории в Назарет. Така произведохме милиони идентични клетки, които разделихме на три части. Една част от тях запазихме в епруветка, съхранявана в Кодеш ха Кодешим в Центъра за авангардни молекулярни проучвания. Очевидно тази епруветка е била унищожена. Другите две групи клетки бяха затворени в различни епруветки. Едната от тях бе съхранявана от професор Вартоломеев в лабораторията на Пловдивския университет в България, а другата бе изпратена в Европейската лаборатория за молекулярна биология в Хайделберг, Германия. — Аркан замълча и се взря в Томаш, очаквайки реакцията му. — Разбирате ли какво ви казвам?