Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Клетките, от които са изградени живите организми, в това число и човешките същества, имат структурата на яйцето — обясни той. — Обградени са от външна мембрана, която запазва клетката цяла и защитена. Вътрешността е съставена от белтък, или цитоплазма — течност, която изпълнява няколко функции, и жълтък, или ядро. — Той почука с флумастера по „жълтъка“ на пърженото яйце и погледна към гостите. — За какво служи ядрото?

— Ядрото е контролният център — отговори Томаш. Това го знаеше. — То командва клетката.

— Ядрото командва не само клетката. — Професорът направи жест с ръка, сякаш с него искаше да обхване вселената. — То контролира всичко. Всичко. Клетките, тъканите, органите, тялото… дори вида! Ядрото на клетката контролира самия живот на нашата планета!

Арни Гросман скептично повдигна вежда.

— Не преувеличавате ли?

Вместо да отговори, професор Хаманс отново се обърна към дъската и продължи схематичната структура на клетката с нови рисунки, като всяка следваща беше увеличена версия на сечение от предишното изображение. След това надраска няколко думи, за да обозначи ключовите думи в схемата.

— Да видим какво се случва в ядрото на една клетка — предложи ученият. — Ако увеличим изображението на сечението, ще открием, че ядрото е съставено от спираловидни нишки, наречени хромозоми. Ако отново увеличим сечението, ще видим, че хромозомата представлява две нишки, вплетени една в друга в дълга спирала. Тези две нишки се наричат дезоксирибонуклеинова киселина, или ДНК. Увеличавайки сечението на ДНК, разбираме, че двете нишки са свързани помежду си посредством четири базови елемента: аденин, тимин, гуанин и цитозин, или A, T, G и C. — Отбеляза четирите букви в схемата. — Това са буквите, с които е написана книгата на живота.

— Това ли е ген?

— Генът е сечение на ДНК. Една определена комбинация двойки A-T и G-C образува един ген. А какво прави генът, когато е активиран? Произвежда протеини, които пренасят заповедите на гените, карайки клетките да работят по определен начин. Протеините, произведени от клетките на очите, са чувствителни към светлината, тези на кръвта пренасят кислород… с две думи — всяка клетка притежава необходимите характеристики, за да изпълнява функциите, за които е създадена.

— Искате да кажете, че клетките на сърцето имат установени гени, тези на бъбреците имат други, тези на…

— Не — прекъсна го професор Хаманс. — Всяка клетка от тялото ни съдържа в ядрото си пълната ДНК. Тоест нашата ДНК е из цялото тяло. Но поради механизъм, който все още е сравнително непознат, в даден орган се активират само определени гени. Например клетките на сърцето използват само необходимата за своите задачи ДНК. Останалата ДНК остава латентна. Една от големите все още неразкрити мистерии с именно как всяка клетка знае кой ген трябва да активира. Но факт е, че клетката знае . Не по-малко важно с откритието, че определен ген произвежда специфичен ензим, независимо в кое растение или животно се намира. Ако инжектираме човешкия ген, който произвежда инсулин, в тялото на животно, в кърмата ще започнат да се генерират големи количества инсулин. — Той повдигна вежди. — Нали разбирате къде са предимствата?

— Mamma mia! — възкликна Валентина, проумявайки перспективите, които се разкриват пред такава иновация. — Животните могат да произвеждат инсулин за диабетици!

— И това, и много повече! Спомняте ли си растенията, които видяхте в Едем ? Там отглеждаме ориз, инжектиран с ген, който произвежда витамини. Така хората в слаборазвитите страни, които ядат ориз, ще имат по-богата на витамини храна. Работим върху инжектиране на ген, който намалява нуждата от вода в царевицата. Тази царевица ще бъде добре дошла в пустинните зони и също като ориза, богат на витамини, ще помогне за борбата с лошото хранене в страните от Третия свят.

— Невероятно!

Нетърпелив, Арни Гросман демонстративно погледна часовника си.

— Всичко това е много интересно — каза той. — Само че, както знаете, разследваме три убийства и един опит за убийство. Защо смятате, че тези подробности имат връзка с разследването?

Арпад Аркан се намеси.

— Заради липсата на секс.

— Моля?

Професор Хаманс веднага си даде сметка, че трябва да отбягва прекалено специализираните детайли, които той намираше за очарователни, но пък можеха да отегчат непросветените.

— Президентът говори за една вторична функция на гените: възпроизводството — обясни ученият. — Освен че произвеждат ензими, гените се възпроизвеждат. Това не става със сливане, а чрез делене на клетката. При създаването на една нова клетка, което се случва в тялото около десет хиляди пъти в секунда, хромозомите на първата клетка се удвояват. Това е много важно, защото означава, че когато чрез генетичния материал на едно живо същество създаваме друго, ДНК на новия организъм е абсолютно идентична с тази на организма, който е предоставил гените.