Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Знаете ли как ще стане наистина вкусно? — попита Валентина, докато опитваше зелето. — Със спагети, зехтин и чесън.

Директорът на Департамента по биотехнология размени бърз поглед с Арпад Аркан и се усмихна на тримата гости.

— Какво ще кажете за първия вид зеле? — попита той. — То е натурално, но вие не можахте да го изядете. — Той посочи към устите на гостите си. — Второто зеле е генномодифицирано, но вие го сметнахте за вкусно.

Гросман спря да дъвче.

— Какво? — възмути се той. — Дали сте ми да ям генномодифицирано зеле?

— И на вас ви хареса!

Главният инспектор се наведе и изплю сдъвканата храна на пода.

— Какъв ужас! — възкликна той. — Не ям такива боклуци.

Професор Хаманс се престори на изненадал.

— Какво? Никога ли през живота си не сте яли зеле?

— Разбира се, че съм ял! Но никога не съм вкусвал генномодифицирано зеле. Отказвам да го ям.

Ученият кръстоса ръце и се взря настоятелно в него, като учител, който очаква от ученика верния отговор. След това насочи вниманието си към зелето, което никой не можа да преглътне.

— Това е единственото зеле в света, което не е генномодифицирано — каза той. — И вие не пожелахте да го изядете. Всички други видове зеле и особено онези вкусни зелки, които се продават по супермаркетите, като къдравото зеле, лилавото зеле и всички други, са генно обработени.

— Какво?

— Това е истината — настоя професор Хаманс. — Натуралното зеле е прекалено горчиво за консумация. Неприятният му вкус очевидно е защитен механизъм, който развива, за да не го ядат животните. За да го направят вкусно, какво сторили хората? Започнали да го обработват генетично, разбира се.

— Как така да го обработват генетично? — попита Гросман. — Нима намеквате, че зелето по супермаркетите е отглеждано в лаборатория?

— Не в обикновени лаборатории с батерии и ампули, епруветки, петриеви стъкла и други подобни неща. Но да, зелето, което консумираме в известна степен е лабораторен продукт. Или поне генно обработен продукт. Откакто човекът е измислил земеделието преди повече от десет хиляди години, не прави друго, освен генно модифициране. От хиляди години земеделците кръстосват растения, за да произведат нови видове зеленчуци — по-вкусни и лесни за отглеждане.

— О, това е различно.

— Не, не е! Кръстосването на растения е основна форма на генна обработка. Зелето, което ядем, не е било такова в натурално състояние. То е получено в резултат на редица кръстосвания на растения в продължение на много години. Земеделците са правили експерименти и по метода на пробата и грешката кръстосвали различни зеленчуци, за да получат продукти, които не съществуват в природата. Много от тях се продават по магазините и ги ядем всеки ден в супата, салатата или във формата на плод.

Арни Гросман погледна към Валентина и Томаш, търсейки подкрепа, но не я получи. Кой би се осмелил да противоречи на специалист по биотехнология по такъв въпрос?

Като разбра, че няма аргументи, израелският полицай махна с ръка, като че ли пъдеше мухи.

— Добре, и какво от това? — попита с раздразнение в гласа. — Какво искате да докажете?

Професор Хаманс се усмихна.

— Исках само да демонстрирам, че човекът използва биотехнологии в продължение на хилядолетия и в това няма нищо лошо. Земеделците са свикнали да кръстосват различни видове растения, за да получат нови. — Той вдигна пръст. — При това трябва да отбележим, че самата природа използва биотехнологии. И дори клониране! Ягодата например се размножава чрез разделяне на растенията. Новите ягоди в действителност са клонинги на предишните. Картофените клубени с кълнове, които се използват при засаждането на картофи, всъщност не са семена, а клонинги. И когато откъсваме резник, засаждаме го и от него израства ново растение, това ново растение е клонинг на първото растение.

— А, ясно!

— Въпросът е да се разбере как функционира това кръстосване. Ако кръстосаме високо растение с ниско растение, какво растение ще се получи от този експеримент?

— Но това е лесно! — възкликна Гросман. — Средно високо растение, разбира се!

— Така смятали всички. Но сигурно сте чували за Мендел 101 101 Грегор Йохан Мендел е австрийски ботаник и монах, наричан „баща на генетиката“ заради своите изследвания на наследственост при бобовите растения. — Б.пр. и за неговия опит с грахови растения. Знаете ли какво се случило? Всички растения, които пораснали от това кръстосване, били високи! Мендел се изненадал. Тогава решил да кръстоса грах със зелени и грах с жълти зърна. Всички зърна в шушулките на растенията, получени при този експеримент, били зелени. Мендел направил извода, че съществуват доминантни и рецесивни наследствени фактори. Високото растение било доминантно, ниското — рецесивно. Зелената шушулка била доминантна, жълтата — рецесивна. При кръстосване рецесивният белег винаги изчезвал. — Професорът изплези език, огъвайки краищата му навътре като улей. — То е като да направиш фунийка. Кой може да направи като мен?