Джеймс Чейз - Разбери сам

— Аз ръководя „Юнивърсъл сървисис“. Вероятно е видял някоя от рекламите ни.

Покри с ръка лицето си и се облегна на парапета.

— Боя се, че името не ми говори нищо. Какво представлява „Юнивърсъл сървисис“? В Оркид Сити съм само от няколко часа.

— Занимаваме се с всякакъв вид услуги — от разводи до подстригване на котки. Мистър Дедрик се нуждаеше от бодигард, но се страхувам, че позакъсняхме.

Забелязах, че трепна.

— Не мога да повярвам. Моля ви да се убедите със сигурност, че го няма в къщата. Трябва да е тук!

— В момента Кърман го търси. Разбрах от мистър Дедрик, че току-що е пристигнал и е сам с шофьора си. Вярно ли е?

— Мистър Дедрик нае къщата за летния сезон. Двамата с мисис Дедрик останаха няколко дни в Ню Йорк — обясни бързо тя. — Върнаха се от Париж. Мистър Дедрик пристигна със самолет от Ню Йорк. Дойде, за да уреди въпроса с къщата. Мисис Дедрик се прибира утре. Придружих господина, за да се уверя, че всичко е наред с къщата. Наели сме стаи в хотел „Оркид“. Мистър Дедрик ми каза, че ще огледа имението тази вечер. Аз трябваше да се присъединя към него по-късно.

— Ясно.

Кърман излезе на терасата.

— В къщата няма никой — заяви той.

— Огледай градината.

Той хвърли бърз, любопитен поглед на Мери Джеръм и слезе по стълбите на терасата.

— Никога не ви е споменавал, че ще бъде отвлечен, нали?

— О, не.

— Кога излезе от хотела?

— В седем и половина.

— Обади ми се в десет и десет. Чудя се какво е правил два часа и четирийсет минути тук. Имате ли някаква идея?

— Предполагам, че е разглеждал къщата. Защо не отидете с приятеля си да му помогнете. Мистър Дедрик може би лежи ранен в градината.

Започнах да схващам, че иска да се отърве от мен.

— Ще се навъртам тук, докато дойде полицията. Не искам да отвлекат и вас.

— Аз… Едва ли бих издържала повече. Ще се върна в хотела — отвърна тя, а гласът й изведнъж стана дрезгав. — Ще им кажете ли, моля, че ще се видим в хотела?

— Смятам, че е по-добре да ги изчакате — заявих аз спокойно.

— Не, мисля да тръгвам. Той… Той може да е в хотела. Време е да вървя.

Докато се обръщаше, я хванах за китката.

— Съжалявам, но сте длъжна да останете, докато дойде полицията.

Погледна ме втренчено. Очите й изглеждаха строги на лунната светлина.

— Щом се налага.

— Точно това имам предвид.

Отвори чантата си.

— Може би една цигара…

Направи го изключително умело. Оказа се, че гледам към малък пистолет, насочен към диафрагмата ми.

— Влезте вътре!

— Вижте…

— Влезте вътре! — в гласа й имаше опасна нотка. — Ако не се подчините, ще ви застрелям.

— Не постъпвате както трябва, но си е ваша работа.

Влязох във всекидневната.

В момента, в който я чух да тича по терасата, скочих към парапета.

— Пресечи й пътя, Джак — изревах в тъмнината. — И внимавай, защото има пистолет!

После хукнах по терасата след нея.

Чу се злобно изщракване и покрай главата ми изсвири куршум. Скрих се зад голяма саксия с палми. Последваха още изстрели и Кърман изскимтя уплашено. После двигателят избумтя, пистолетът отново гръмна и колата стремително се отправи надолу по алеята.

Изтичах до края на терасата с намерение да я последвам с буика, но тя се беше погрижила и за това. Последният й изстрел беше преминал през задната гума.

Кърман изплува от тъмнината.

— Какво става? — попита гневно той. — Тя се опита да ме застреля.

Седяхме пред празната камина в библиотеката, а до вратата беше застанало ченге с вцепеняващ поглед, което ни наблюдаваше, без да му личи.

Бяхме разказали всичко на детектива, сержант Макгро, и чакахме Брандън. Щом разбра кой е Дедрик, Макгро заяви, че капитанът би искал да ни види. Ето защо останахме.

В съседната стая момчетата от отдел „Убийства“ работеха — търсеха отпечатъци, фотографираха тялото и стаята и се мъчеха да открият някакви следи.

Проведоха се много телефонни разговори и значителен брой коли пристигнаха и заминаха. След известно време чух лаещ глас и мушнах с лакът Кърман.

— Брандън.

— Какво вълнуващо преживяване ще бъде за него да ни види тук! — възкликна Кърман и се ухили.

Ченгето го погледна намръщено и се размърда неспокойно. Несъзнателно оправи куртката си и критично изследва копчетата й. Капитан Брандън беше педант по отношение на дисциплината и всички полицаи изпитваха ужас от него.

Отново се възцари тишина, подобна на слой от прах. Бавно измина още четвърт час. Стрелките на часовника ми показваха дванайсет и петнайсет. Кърман дремеше. Аз копнеех да пийна нещо.