Джеймс Чейз - Разбери сам

— Да, Мери Джеръм. — Той изпусна облак дим, който скри лицето му, и продължи: — Обясни, че е секретарката на мисис Дедрик, нали?

— Да.

— Не е отседнала в хотел „Оркид“.

Не му отговорих.

— Заприлича ли ти на секретарка?

— Не.

— Смяташ ли, че има нещо общо с отвличането на Дедрик?

— Съмнявам се. Изглеждаше истински изненадана, когато й го съобщих. А и защо ще се връща, ако знае, че Дедрик е отведен оттук?

— Добре, Малой — заяви Брандън и ми се усмихна лукаво. — На прав път си. Изглеждаше разстроена, така ли?

— Да.

Отпусна се на стола, впери поглед в тавана и в ума му се заточиха мисли. След известно време заяви:

— Виж какво, Малой, искам да разбереш едно: когато новината за отвличането стигне до пресата, ще се вдигне голям шум. Съпругата на Дедрик е важна личност. Нещо повече — лицето й е известно на всички. Освен това има много влиятелни приятели. Двамата с теб можем да сбъркаме, ако не внимаваме. Аз смятам да бъда особено предпазлив, а ти ще правиш каквото ти казвам.

Спогледахме се.

— Обзалагам се, че тази Джеръм е любовницата на Дедрик — продължи Брандън. — Според мен е съвсем очевидно. Той пристига, за да наеме къщата. Мисис Дедрик остава в Ню Йорк. Не знаем много за този Дедрик. Нямахме достатъчно време да проверим всичко, но вече понаучихме нещичко. Сватбата е станала тайно. Двамата са се запознали преди осем седмици в Париж и са се оженили. Старецът Маршланд, бащата на мисис Дедрик, не е бил уведомен, преди те да пристигнат в дома му в Ню Йорк като съпрузи. Не знам защо са сключили брак тайно, освен ако Дедрик не е нищо особено и тя е сметнала, че е по-добре да го представи на Маршланд като настоящ, а не като бъдещ съпруг. Не ми е ясно и не ме интересува. Но, изглежда, Дедрик си е имал работа и с друга жена и тази жена е Мери Джеръм. Очевидно са възнамерявали да прекарат нощта заедно тук, само че Дедрик е бил отвлечен, преди да я предупреди да не идва, фактите съвпадат. Ето защо не е искала да бъде разпитвана от полицията, насочила е пистолет към теб и се е омела, преди да се появим. А аз нямам нищо против да ти заявя, че съм доволен от отсъствието й.

Изчака да види дали ще кажа нещо, но аз не го направих. Мислех си, че съществува вероятност да е прав, фактите наистина съвпадаха.

— По тази причина желаех да си поговорим малко, Малой — поде отново той, а студените му очи не се отлепваха от лицето ми. — Дедрик е бил отвлечен. Добре. По този въпрос можем да направим нещо, но другото не ни влиза в работата. Няма да произнасяте нито дума за Мери Джеръм. В противен случай ще съжалявате. Ще ви призова за свидетели и момчетата ми ще ви обработват солидно всеки ден, докато сте с нас. Обещавам ви, че ако някаква информация за жената стигне до пресата, този път няма да позволя да се рови. Смятам да се отнеса към мисис Дедрик с нужното уважение. Стига й това, че е загубила съпруга си по такъв начин. Ето защо никой няма да научи, че я е мамил. Разбрахме ли се?

Мислех си за евентуалните властни приятели на мисис Дедрик. Например за губернатора, който можеше да подлуди Брандън по нейно искане. Той не се грижеше за интересите й, нито пък се съобразяваше с чувствата й, а се застраховаше.

— Да — отвърнах аз.

— Добре — заяви Брандън и се изправи на крака. — Затваряйте си устата, за да не съжалявате. А сега се махайте и стойте далеч оттук. Ако се опитате да се бъркате, ще ви накарам да съжалявате, че сте се родили.

— Изживяването няма да е ново за мен — каза Кърман апатично, влачейки се към вратата. — Много често сутрин, когато се събудя, си го мисля.

— Изчезвайте! — излая Брандън.

И ние изчезнахме.

На следващата вечер около десет часа се мъчех да реша дали да си легна рано или да отворя нова бутилка скоч и да прекарам с нея цялата нощ. В този момент телефонът иззвъня.

Звукът беше остър и настойчив и ме стресна, вероятно защото дотогава бърлогата ми беше скромна и тиха като беден роднина на сватба.

Вдигнах слушалката.

— Ало?

Сред тихото бръмчене по линията чух оркестър, който свиреше валс. Високите тонове на заглушения тромпет напомняха за състава на Глин Бус, което означаваше, че обаждането е от кънтри клуба.

— Мистър Малой?

Женски глас, нисък и леко провлечен. Глас, който разчита, че ще събуди интереса на мъжа. Във всеки случай моят беше събуден.

— На телефона.

— Казвам се Сирийна Дедрик. Намирам се в кънтри клуба. Можете ли да дойдете? В състояние съм да ви предложа работа, ако приемете.