— Не, от ваната — отвърна Пола. — Ако повече няма да се забъркваш в нищо, бих искала да се върна в нея.
— Върви и ти благодаря, Пола. Ти ме спаси от тигрите.
Ухилих се на Макгро. Той напусна стаята. Вратът му беше станал аленочервен.
Когато Пола излезе и двамата с Мифлин седяхме в горещия му кабинет, аз казах:
— Ако делото се обърне така, както аз го виждам, в пресата ще се вдигне страхотен шум, Тим.
Мифлин ровеше безнадеждно в джобовете за цигарите си, но след като не ги откри, повдигна вежди към мен.
— Дай ми една цигара. Какво имаш предвид под шум?
Дадох му и запалих и аз.
— Съществува вероятност Маршланд да стои зад похищението. Дедрик е контрабандист на наркотици и работи с Барът. Обзалагам се, че Маршланд е разбрал и е наел някой да го премахне. Затова мисис Дедрик се опита да ме подкупи.
Мифлин изглеждаше слисан.
— Тогава къде, по дяволите, е Дедрик?
— И аз искам да разбера. Мисля си, че може би Барът ще ни каже. На сцената се появи нов герой, който знае не по-малко от Барът — висок, широкоплещест господин с бежов костюм и бяла филцова шапка.
— Издирваме го. Значи ти се обади?
— Да. Трябваше да свърша една работа и ако бях останал, щях да закъснея. Открихте ли уликата в кофата за боклук?
— Прекарал е нощта там, а?
— Сигурно.
— Търсим го. Какво те кара да смяташ, че Маршланд е свързан с похищението?
Разказах му какво съм научил в хотел „Бийч“.
— Според мисис Дедрик той е офейкал в Европа, но аз не й вярвам.
— Може би ще направя добре, ако отида и се опитам да поговоря с него — каза Мифлин.
— Би ли изчакал до утре следобед? Ако открием доказателства, че Барът търгува с марихуана, смяташ ли, че ще успеем да го накараме да говори?
Мифлин се усмихна мрачно.
— Нищо не ни пречи да пробваме.
— Имаш ли представа къде мога да намеря цигари с марихуана? Например двеста-триста.
— Отделът за борба с наркотиците би трябвало да има. Защо?
— Хайде да поискаме. Барът не е единственият, който може да подхвърля уличаващи доказателства. Утре по някое време ще ви се обадят, че в стаята му ще откриете двеста цигари с марихуана. Хванете го и го обработете както трябва. Не смятам, че носи много бой. Сигурен съм, че ще издрънка всичко.
Очите на Мифлин се разшириха.
— Не мога да го направя. Ако Брандън разбере…
— Кой ще му каже?
Той впери поглед в мен, почеса се замислено по врата и поклати глава.
— Не ми харесва тази идея, Вик.
— И на мен не ми харесва, но друг начин да го хванем няма. Хайде да вземем наркотика.
— Е, добре. Но ако не проговори, ще се накиснем здраво.
— Твоя работа. Пусни Макгро по следите му. Той се разстрои, че ме изпусна.
Мифлин излезе от стаята. Забави се двайсетина минути. Върна се с малка дървена кутия.
— Наложи ми се да кажа на шефа на отдела за какво са ми. От месеци се опитва да пипне Барът. Планът ти му се понрави — Мифлин изглеждаше шокиран. — Някои ченгета нямат никаква етика.
Взех кутията и станах.
— Нито пък аз, когато се занимавам с отрепки като Барът.
— Внимавай, Вик. Не ми хареса погледът, който мисис Дедрик ти хвърли.
— И на мен не ми хареса. Как е Перели?
— Добре е. Франкън се срещна с него сутринта. Поне засега не се притеснявай за Перели.
— Няма ли някаква възможност да го видя?
— Абсурд. Брандън му е поставил специална охрана. Никой, освен Франкън не може да се приближи до него.
— Когато хванеш Барът, накарай го да проговори, Тим. Имам чувството, че е в състояние да преобърне хода на делото.
— Ако знае нещо, ще намеря начин да го изтръгна от него — обеща Мифлин.
Взех грамофона от стаята за разпит, излязох на улицата и хванах такси.
Беше единайсет без десет.
Денят си го биваше.
На следващия ден до обед се занимавах с обичайните си задължения в кантората. Липсваше ми Кърман, тъй като имаше много дребни задачи, и след като той беше в Париж, трябваше да ги върша аз. Приключих към един и отново можех да насоча вниманието си към отвличането на Дедрик.
— Следобед ще отида в апартамента на Барът — заявих на Пола, докато обядвахме набързо в кабинета ми. — Искам да му оставя един малък подарък.
Разказах й какво сме измислили с Мифлин.
— Ако хванем Барът и му отправим обвинение, може би ще успеем да го размекнем. Във всеки случай Тим смята, че ще успее.
Пола не одобри идеята, но тя никога не одобряваше нещо, което не се вършеше с почтени средства.
— Какво възнамеряваш да правиш? Да го изчакаш, докато излезе ли?
Читать дальше