Джеймс Чейз - Разбери сам

— Да. Налага ми се да поставя нов капан. Ще ти се обадя. Пресегнах се през нея и отворих вратата.

— Не се тревожи, може и да ти се вижда невероятно, но напредваме. А до утре ще сме отишли още по-далеч. Засега довиждане.

Хвана ме за ръката.

— Благодаря ти за всичко. Не се отказвай. Искам този мерзавец да се върне при мен.

Проследих я с поглед, докато се приближаваше по пътеката към тъмната малка къщичка, а после включих на скорост и потеглих.

Докато се движех по широкия път, водещ към дюните, където се намираше къщата ми, предните фарове на буика осветиха огромна като боен кораб кола, паркирана пред входа.

Намалих, натиснах амбреажа, изключих скоростите и изчаках колата сама да спре.

Излязох от буика и се приближих до колата. Светлината от арматурното табло се отразяваше в бледото, безизразно лице на Сирийна Дедрик. Извърна глава и двамата се погледнахме през отворения прозорец.

— Надявам се, че не сте ме чакали дълго — отбелязах аз, изненадан от появата й пред къщата ми.

— Няма значение. Искам да говоря с вас.

— Заповядайте!

Отворих вратата на колата.

Тя слезе, като придържаше тъмночервеното копринено наметало плътно до тялото си. На лунната светлина фигурата й беше красива и внушителна.

Двамата тръгнахме мълчаливо по пътеката към верандата.

Отворих предната врата, запалих лампата и се отдръпнах, чудейки се какво иска тя.

Сирийна влезе във всекидневната. Последвах я, затворих вратата и запалих лампиона до канапето. Наметалото се разтвори. Носеше подходящо за случая облекло, достойно за бал при губернатора — бяла атлазена рокля, чиято долна част беше украсена с брокат. На шията й блестяха диаманти, а върху лявата китка имаше диамантена гривна, широка четири инча. Изглежда, не й се искаше да забравя, че е на четвърто място сред най-богатите жени в света.

Сипах си чисто уиски, занесох чашата до любимия си фотьойл и потънах в него. Чувствах се уморен и малко потиснат. През целия път на връщане от къщата на Майра си умувах как да обърна делото в моя полза. Но сякаш удрях глава в тухлена стена.

После, тъй като бях подозрителен по природа, в съзнанието ми изплува идея.

Обмислих я, реших, че е разумна, станах, прекосих стаята и натиснах електрическия ключ на стената. Върнах се обратно и седнах.

Сирийна ме наблюдаваше под свъсените си вежди.

— Имам телефон в спалнята. Не беше включен — обясних аз. — Е, мисис Дедрик, с какво мога да ви бъда полезен?

— Бих искала да престанете да се занимавате с отвличането.

Отпих от уискито и вперих поглед в нея, преструвайки се на изненадан.

— Сериозно ли говорите?

Тя сви устни.

— Естествено. Ставате досаден. Завирате си носа в неща, които не ви интересуват. Полицията арестува един човек. Аз съм убедена, че той е отвлякъл съпруга ми. Безсмислено е да създавате допълнителни неприятности.

Запалих цигара, метнах клечката в камината и издишах облак дим към тавана.

— Мъжът, който полицията арестува, не го е извършил, мисис Дедрик. Той ми е приятел. Ще продължа да разследвам случая, докато докажа, че е невинен.

Тя силно пребледня и очите й светнаха. Ръцете й се свиха в юмруци на скута.

— Склонна съм да ви платя, за да престанете да ровите — заяви тя със строг, напрегнат глас.

— Винаги ме е учудвало колко много жени с повече пари, отколкото етика, са се опитвали да ме подкупят, за да се откажа от даден случай. Съжалявам, но няма да стане. Парите не ме интересуват.

— Каква е цената? — гласът й беше сърдит.

— Продължавам да твърдя, че парите не ме интересуват. Ако това е всичко, което имате да ми кажете, моля да ме извините, но ще си лягам. Уморен съм.

— Петдесет хиляди долара — заяви тя, наблюдавайки ме.

Ухилих й се.

— Ние се пазарим за един човешки живот, мисис Дедрик. Ако не продължа да работя върху случая, Перели ще отиде в газовата камера. Сериозно ли искате подобно нещо?

— Не знам нищо за Перели. Той не ме засяга. Ако го осъдят и установят, че е виновен, значи е виновен. Давам ви петдесет хиляди долара, за да заминете някъде за един месец. Ще ги вземете ли?

— Не мога да замина за един месец, мисис Дедрик. Зает съм. Опитвам се да открия кой е отвлякъл съпруга ви.

— Седемдесет и пет хиляди.

— Какво се случи с Дедрик? Някой го удари прекалено силно ли? Да не би да сте разбрали, че баща ви е в основата на всичко и искате да откупите живота му? Или от чисто егоистични мотиви не желаете великата американска общественост да разбере, че сте се омъжили за контрабандист на марихуана?